— Надявам се да не е нещо лошо, сър — каза младият индиец, сетне се върна в стаята си и затвори вратата.
Флайт вдигна слушалката:
— Ало?
— Господи, имате ли вечерния вестник? — попита Сандлър. Гласът му бе пронизителен, почти истеричен.
Тимоти се усъмни, че Сандлър е пиян. Това ли наричаше той спешна работа?
Преди Тимоти да отвърне, Сандлър каза:
— Мисля, че то се случи! За Бога, д-р Флайт, смятам, че наистина се случи! Има го във вечерния вестник. И по радиото. Няма много подробности. Но със сигурност изглежда, че се е случило.
Тревогите на професора за договора сега се смениха с раздразнение:
— Може ли да ми обясните по-ясно, г-н Сандлър?
— Древният враг, д-р Флайт. Едно от тези създания отново е наяве. От вчера. В един град в Калифорния. Някои са мъртви. Повечето са изчезнали. Стотици. Целият град. Просто го няма.
— Господ да им е на помощ — каза Флайт.
— Имам един приятел в лондонската служба на Асошиейтед прес, който ми прочете последните служебни бюлетини — каза Сандлър. — Зная неща, които още не са стигнали до вестниците. Първо на първо, полицията там в Калифорния е оповестила за теб. По всичко изглежда, че една от жертвите е чела твоята книга. Когато го атакували, той се заключил в банята. Така или иначе, справили се с него. Но той спечелил достатъчно време да надраска името ти и заглавието на твоята книга върху огледалото!
Тимоти бе изумен. До телефона имаше стол. Той изведнъж му потрябва.
— Властите в Калифорния не разбират какво става. Дори не разбират, че „Древният враг“ е заглавие на книга и не знаят каква е ролята ти в цялата тази работа. Те смятат, че това е било нападение с нервнопаралитичен газ или акт на биологична война, или дори контакт с извънземни. Обаче мъжът, който е изписал твоето име върху огледалото, е знаел много добре. Както и ние. Ще ти кажа повече в колата.
— В колата ли? — възкликна Тимоти.
— Господи, надявам се да имаш паспорт!
— Ъ-ъ… да.
— Идвам с кола да те заведа до летището. Искам да заминеш за Калифорния, д-р Флайт.
— Обаче…
— Тази нощ. Има свободно място за един полет от Хитроу. Резервирах го на твое име.
— Но аз не мога да си го позволя…
— Издателят плаща всички разноски. Не се притеснявай. Трябва да отидеш в Сноуфилд. Няма да пишеш популярен вариант на „Древният враг“. Вече не. Сега ще напишеш пълна история на Сноуфилд и целият материал за масови изчезвания в миналото и теориите ти за древния враг ще подкрепят разказа ти. Разбираш ли? Нали е чудесно?
— Дали ще е разумно да се втурна там точно сега?
— Какво искаш да кажеш? — попита Сандлър.
— Дали е правилно? — загрижено запита Тимоти. — Няма ли да изглежда, че искам да натрупам пари от тази ужасна трагедия?
— Чуй ме, д-р Флайт, в Сноуфилд ще има стотици мошеници, всичките с договор за книга в задния джоб. Ще ти задигнат материала. Ако не напишеш книга за случилото се, някой от тях ще напише за твоя сметка.
— Но стотици хора са мъртви — каза Тимоти. Прилоша му. — Стотици. Болката, трагедията…
Сандлър очевидно губеше търпение от нерешителността на професора.
— Добре… да, добре. Може би си прав. Може и да не съм престанал да мисля за целия този ужас. Но не разбираш ли — точно поради това трябва да напишеш книга на тази тема. Никой друг няма твоята ерудиция и състрадание.
— Значи…
Схващайки колебанието на Тимоти, Сандлър каза:
— Добре. Стягай си бързо куфара. Ще бъда при теб след половин час.
Сандлър затвори, а Тимоти остана неподвижен за момент, държейки слушалката и вслушвайки се в сигнала за свободно. Беше зашеметен.
На фаровете на таксито дъждът изглеждаше сребрист. Вятърът го носеше в различни посоки като тънки блестящи коледни гирлянди. По паважа се образуваха локви като от живак.
Таксиметровият шофьор караше дръзко. Колата се носеше с голяма скорост по мокрите улици. Тимоти здраво стискаше с ръка дръжката на вратата. Очевидно Бърт Сандлър бе обещал голям бакшиш като награда за бързото шофиране.
Седящият до професора Сандлър каза:
— В Ню Йорк има престой, но не голям. Ще отложим пресконференцията за Сан Франциско. Така че се подготви да посрещнеш армия напористи журналисти щом слезеш от самолета там.
— Не може ли просто да стигнем тихо до Санта Майра и да се представя там на властите? — попита тъжно Тимоти.
— Не, не и не! — каза Сандлър, явно ужасен от самата мисъл. — Тази пресконференция ни е необходима. Ти си единственият, който има някакъв отговор, д-р Флайт. Всички трябва да научат, че ти си единственият. Трябва да бием тъпана за твоята книга преди Норман Мейлър да остави най-новото си изследване върху Мерилин Монро и скочи в това нещо с двата крака!