— Какво се е случило? — попитах го аз.
— Трябва да открия баща ни — каза той. — Папата е пленен.
— Какво?
— Къде е татко? Къде е той?
— Вероятно при писарите.
Джордж мигновено се насочи към работните им стаи. Затичах се след него и го сграбчих за ръкава, но той се освободи.
— Чакай, Джордж! Кой го е заловил?
— Испанската войска — каза той. — Наемниците на испанския крал Карлос. Носят се слухове, че те са излезли извън всякакъв контрол, разграбили са Свещения град и са заловили негово светейшество.
За миг се заковах на място, изгубила ума и дума от уплаха.
— Те ще го пуснат — казах аз. — Не могат да бъдат толкова… — точната дума ми убягваше.
Джордж почти подскачаше от нетърпение да отнесе вестта.
— Мисли! — посъветва ме той. — Какво може да означава това, че папата е пленен? Какво означава?
Аз поклатих глава.
— Негово Светейшество е в опасност — промълвих аз тихо. — Човек не може просто така да пленява папата и да…
Джордж се разсмя с пълно гърло.
— Глупачка! — той ме хвана за ръката и ме задърпа след себе си, нагоре по стълбите към стаите на писарите. Той похлопа на вратата и надникна вътре.
— Тук ли е баща ми?
— С краля е — отговори му някой. — В частния му кабинет.
Джордж се завъртя на пета и се втурна обратно надолу по стълбите. Аз прихванах дългите поли на роклята си и заситних след него.
— Не разбирам!
— Кой сега ще даде развод на краля? — попита Джордж, като се спря за момент на стълбището. Той се обърна към мен и кафявите му очи светеха от вълнение. Аз се надвесих през перилото с нерешително изражение — като защитник на извитото стълбище.
— Само папата може — промърморих аз.
— А в чии ръце е папата?
— На испанския крал Карлос, както каза ти.
— Коя е лелята на испанския крал Карлос?
— Кралицата.
— А сега още ли смяташ, че папата ще разреши развод на краля?
Аз млъкнах. Джордж прескочи две стъпала наведнъж и ме целуна право в устата.
— Глупаче — каза той нежно. — Това е пагубна вест за краля. Той никога няма да може да се освободи от нея. Всичко тръгна наопаки, и повлече и нас, семейство Болейн.
Аз сграбчих ръката му, сякаш той се опитваше да ми се изплъзне.
— Тогава защо си толкова весел? Джордж! Ами ако е свършено с нас? Защо си толкова щастлив?
Той се изсмя.
— Не съм щастлив, а съм бесен — почти изкрещя той. — За миг бях започнал да вярвам в собствените ни налудничави идеи. Бях повярвал, че Ана ще бъде негова съпруга и следващата кралица на Англия. Ала сега изтрезнях. Благодаря на Бога. Трябва да тръгвам, за да съобщя на баща ни. Получих вестта от един лодкар, който беше поел нагоре, срещу течението на реката, за да занесе новината на кардинала. Баща ни би искал да научи първи, така че няма да е зле да го намеря.
Аз го оставих да върви, нищо не можеше да го спре, когато се развилнееше.
Чувах тропота на ботушите му, после трясъка, с който отвори вратата на голямата зала, лай на куче, което той явно беше ритнал, и накрая изскърцването от затварящата се врата. Заслизах надолу по стълбите, на които бях застанала с иглата в ръка, и се чудех какво ли място щяха да заемат сега семейство Болейн, след като цялата власт отново преминеше в ръцете на кралицата.
Джордж не беше споменал дали мога да кажа на кралицата или не, така че аз счетох за по-безопасно да премълча, когато се върнах в покоите й. Погладих лицето си, наместих корсажа на роклята си и направих усилие да изглеждам спокойна, преди да се реша да отворя вратата.
Тя вече знаеше. Личеше по отметнатото на една страна покривало, от начина, по който стоеше изправена и загледана до прозореца, сякаш можеше да проследи целия път оттук до Италия и да види своя победоносен племенник, който се беше врекъл да я почита и обича, яхнал триумфално коня си на влизане в Рим. Когато влязох в стаята, тя ме стрелна с предпазлив поглед, и се разсмя на объркването, изписано на лицето ми.
— Вече сте чули вестите? — предположи тя.
— Да. Брат ми тичаше да ги съобщи на баща ми.
— Това ще промени всичко — отсече тя. — Всичко.
— Зная.
— А сестра ви ще се окаже в неловко положение, когато научи — добави тя лукаво.
Не можах да потисна напиращия кикот.
— Тя нарича себе си подмятана от бурите девица — изкисках се аз.
Кралицата закри с ръце устата си.
— Ана Болейн? Подмятана от бурите?
Аз кимнах.
— Подари му украшение, на което е гравиран лика на жена в лодка, подмятана от морските вълни!