— Тя е просто никой — казах аз. — Дай да ти разреша косите.
На вратата се почука тихичко и Джордж се вмъкни преди още да успеем да кажем „Влез“.
— Завладял ме е страхът да не ме проследи жена ми — извини се той. Размаха пред нас бутилка вино и три калаени чаши. — Тази вечер тя танцува и е разгорещена. Едва ли не ми заповяда да отивам в леглото. Ако види, че идвам тук, ще побеснее.
— Трябва да те е видяла — Ана взе една от чашите с вино от Джордж. — Нищичко не й убягва на тази жена.
— Трябваше да стане шпионка. Трябваше да бъде шпионка, специалист по разврата.
Аз се разхилих и му позволих да ми налее малко вино.
— Едва ли са й нужни особени умения, за да разбере къде си — забелязах аз. — Ти стоиш тук почти постоянно.
— Тук е единственото място, на което мога да бъда себе си.
— Искаш да кажеш, че не е публичният дом? — попитах аз.
Той поклати глава.
— Вече не ходя там. Изгубих желание за това.
— Да не си влюбен? — попита цинично Ана.
За моя изненада той погледна встрани и се изчерви.
— Не и аз.
— Какво има, Джордж? — попитах го.
Той поклати глава.
— И нещо, и нищо. Нещо, за което не мога да ви кажа, и нищо, което да смея да направя.
— Някой от двора ли е? — попита с любопитство Ана. Той придърпа един стол до камината и се взря в жаравата.
— Ако споделя, трябва да обещаете, че няма да кажете на никого.
Ние кимнахме с глави, задружни като сестри, решени да узнаят цялата истина.
— Дори нещо повече: не трябва да говорите една с друга за това, когато изляза от стаята. Не искам да ме коментирате зад гърба ми.
Това вече ме разколеба.
— Да се закълнем, че няма да говорим дори помежду си ли?
— Да, иначе няма да ви кажа нищо.
Ние се поколебахме, но любопитството ни надделя.
— Добре — каза Ана от името на двете. — Кълнем се.
Младото му красиво лице се сбърчи и той го скри с ръкава на ризата си.
— Влюбен съм в мъж — каза той простичко.
— Франсис Уестън — казах аз моментално.
Неговото мълчание потвърди предположението ми.
Лицето на Ана застина от ужас.
— Той знае ли?
Джордж поклати кестенявата си глава.
— Тогава не трябва никога да намекваш за това, нито да споделяш с някого — нареди му тя. — Това трябва да бъде първият и последен път, когато заговаряш за това, дори с нас. Трябва да го изличиш от сърцето и ума си, и никога вече да не го поглеждаш.
Той отправи поглед към нея.
— Зная, че е безнадеждно.
Ала тя не му даваше този съвет от загриженост към него.
— Поставяш ме в опасно положение — каза тя. — Кралят никога няма да се ожени за мен, ако ни опозориш.
— Това ли била цялата работа? — попита той, внезапно разярен. — Това ли е всичко, което има значение? А не това, че съм влюбен и подтикван към грях като последен глупак. Нито това, че никога няма да бъда щастлив, женен за змия и влюбен в човек, който ще разбие сърцето ми — важно е само и само това, че репутацията на мистрес Ана Болейн трябва да се запази неопетнена.
В този миг тя полетя към него, с ръце, разперени като нокти на граблива птица, но той хвана здраво китките й, преди да се бе докопала до лицето му.
— Погледни ме! — изсъска тя. — Не се ли отказах от единствената си любов, не разбих ли сърцето си? Не ми ли каза ти тогава, че цената си заслужавала?
Той я избута назад, но нищо не бе в състояние да я накара да се успокои.
— Погледни Мери! Не я ли откъснахме от съпруга й, а мен от моя? Сега и на теб ще ти се наложи да се откажеш от някого. Ще трябва да изгубиш голямата любов на живота си, така както аз изгубих своята, и както Мери изгуби нейната. Недей се жалва за разбитото си сърце, след като ти уби моята любов, след като я погребахме заедно и тя се изпари!
Докато Джордж се бореше с нея, аз я хванах откъм гърба и ние тримата застанахме неподвижни, като участници в маскен бал, наредени, за да представим някаква чудновата идея — аз, хванала я за кръста, той за ръцете, а тя самата — с разперени ръце, все още на няколко инча от лицето му.