Сега проумях, че тази смърт ме беше направила свободна. Ако беше по силите ми да избегна брак с друг мъж, бих могла да купя малко имение в земите на родителите ми в Кент или в Есекс. Щях да имам земя, която да нарека своя собствена и щях да гледам как посевите растат пред очите ми. Щях най-сетне да стана жена, подвластна единствено на самата себе си, вместо да бъда подчинена на някой мъж, бидейки негова любовница или съпруга, или просто като изпълнявам ролята си на другата Болейн. Така можех да отгледам децата си под собствения си покрив. Разбира се, налагаше се да намеря пари отнякъде, от Хауърдови, от семейството си или от краля, за да си осигуря постоянни доходи, с които да мога да се грижа за децата си и да се изхранвам, но също така не беше възможно да спечеля достатъчно пари, за да живея скромно в малката си ферма като вдовица.
— Не може наистина да искаш да бъдеш никоя — възкликна Джордж, когато му изложих този план, докато се разхождахме из горичката. Децата се криеха зад дърветата и ни дебнеха, докато ние крачехме бавно пред тях. Ние се преструвахме на двойка елени. От време на време чувахме как Хенри избухва в смях, като ни приближаваше крадешком, напълно убеден, че никой не може да го види или чуе. Не можех да не се сетя за баща му и за неговата страст да се маскира — той считаше, че и с най-плоската хитрост е в състояние да заблуди всекиго. Сега аз угаждах на сина си, като се преструвах, че не чувам шумния му бяг от дръвче до дръвче и че не го виждам да притичва от сянката на някое дърво към съседно храстче.
— Ти си бившата фаворитка на краля — възрази Джордж. — Защо ти е да отхвърляш възможността за един разкошен брак? Баща ни или чичо могат да ти осигурят най-добрите партии в Англия. Когато Ана стане английска принцеса, за теб може да се намери някой френски принц.
— Това пак означава тежка работа за една жена, независимо дали в дворцовите зали или в кухнята — отвърнах аз горчиво. — Знам го прекрасно. Не можеш да спестиш нищичко за себе си, всичко отива при мъжа и господаря. Трябва да му се подчинявам с такава бързина и готовност, все едно съм някой от конярите му. Трябва да се съобразявам с всяко негово желание, при това с усмивка. През последните няколко години бях на служба при кралица Катерина. Свидетелка съм на нейния живот. Не бих искала да съм принцеса, дори в замяна на подобаваща зестра. Не бих искала дори да бъда кралица. Виждала съм я опозорена, оскърбявана и унижавана, и единственото, което можеше да направи в отговор, беше просто да коленичи на молитвения си стол, да се моли за поне малко милост, след което да стане и да продължи да се усмихва на жената, която злорадства по неин адрес. Това не ми се нрави особено, Джордж.
Катерина скочи изотзад и се хвърли да хване полите ми.
— Хванах те! Хванах те!
Джордж се обърна, вдигна я, подхвърли я няколко пъти във въздуха и ми я подаде. Тя вече беше доста натежала — пълничко четиригодишно момиченце, ухаещо на слънце и горски листа.
— Умница — казах аз. — Добре ловуваш.
— А тя? — попита Джордж. — Нима ще й отнемеш шанса да заема значимо място в йерархията? Тя ще бъде племенница на английската кралица. Не забравяй това.
Аз се поколебах.
— Само ако жените можеха да разполагат с нещо повече — казах аз замечтано. — Ако можехме само да имаме повече права. Да бъдеш жена в кралския двор е все едно да гледаш как сладкарят работи в кухнята, а да не можеш да вземеш нито един сладкиш.
— А какво ще стане с Хенри тогава? — опита се той отново да ме изкуши. — Твоят Хенри официално е племенник на английския крал, но всъщност знаят, че е негов син. В случай, че (опазил Бог) Ана не роди син, тогава Хенри може да предяви претенции към английския трон, Мери. Синът ти е кралски син и може да стане наследник на трона.
Мисълта не ме накара да подскоча от щастие. Погледнах боязливо към горичката, където моето упорито момченце се опитваше да ни догони и си пееше ловни песни, които само беше съчинило. Аз само промълвих:
— Моля те, Боже, пази ми го! Опази ми го, Боже!
Есента на 1528
Ана се пребори с болестта и здравето й укрепна в Хевър. Когато тя излизаше от стаята си, аз все още не се осмелявах да седна при нея, толкова се боях да не предам заразата на децата си. Тя се опитваше да остроумничи по повод на страховете ми, но думите й бяха остри. Беше се почувствала предадена от краля, когато той беше избягал от двора и беше обидена до смърт, че е прекарал лятото с кралица Катерина и с принцеса Мери.