Никой не смееше да гадае какъв обрат можеха да вземат нещата, затова не намаляваха хората, които идваха да засвидетелстват почитта си на кралицата, след което отиваха на посещение в покоите на Ана. Пресрещаха ги други, които залагаха на другата кобила. Имаше дори предположения, че Хенри ще се върне при мен и при нашата все по-населена детска стая. Аз не обръщах внимание на подобни твърдения, докато не чух, че чичо ми се е смял с краля на вестите за малкия му син, който растеше в Хевър.
Аз добре знаех, както знаеха и Ана, и Джордж, че чичо ни никога не правеше нещо просто така. Ана заведе мен и Джордж в покоите си и застана пред нас с вид на обвинител.
— Какво става тук? — осведоми се тя.
Аз поклатих глава, но Джордж изглеждаше несигурен.
— Джордж?
— Вярно е, че вашите звезди винаги се издигат или падат противоположно една на друга — каза той неловко.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя хладно.
— Имаше семейна среща.
— Без мен?
Джордж размаха ръце, сякаш да се защити.
— Бях извикан. Но не проговорих. Нищо не съм казал.
Ана и аз веднага му се нахвърлихме.
— Те са се срещали без нас? Какво казаха? Какво искат сега?
Джордж избута и двете ни на известно разстояние.
— Добре! Добре! Не знаят по кой път да поемат. Не искаха Ана да знае от страх да не се засегне. Ала сега, когато по стечение на щастливи обстоятелства ти овдовя, а той изгуби интерес към Ана през лятото, те започнаха да обмислят дали не е възможно да се почувства отново привлечен от теб.
— Той съвсем не е изгубил интерес! — кълнеше се Ана. — Няма да ви оставя да ме изместите току-така — и се нахвърли върху мен. — Ах, кучка! Сигурно планът е бил твой!
Аз поклатих глава.
— Нищо не съм направила.
— Но се върна в кралския двор, нали!
— Ти настоя. Дори не съм поглеждала краля, нито пък сме си разменили повече от две думи.
Тя ни извърна гръб и зарови лице в постелята, сякаш и двамата й бяхме противни.
— Но нали му роди син — простена тя.
— Наистина, в това е цялата работа — каза Джордж успокояващо. — Мери му е родила син и сега е свободна да се омъжи отново. Семейството смята, че може някак да я уреди. А ползата от това ще е и за двете ви. Може да се ожени за нея, ако иска.
Ана надигна глава от възглавницата, а лицето й беше обляно в сълзи.
— Не го искам — заявих аз раздразнено.
— Какво значение има това? — каза тя горчиво. — Ако ти кажат да го направиш, ще трябва да го направиш и да заемеш мястото ми.
— Както ти зае моето — напомних й аз.
Тя седна.
— Едната Болейн или другата — усмивката й беше така кисела, сякаш беше дъвкала лимон. — Която и от нас да стане английска кралица, тя пак няма да означава каквото и да било за семейството си.
Ана прекара следващите няколко седмици в опити да очарова наново краля. Тя го отдалечаваше от кралицата и дори от дъщеря му. Кралският двор разбра, макар и бавно, че тя още веднъж беше успяла да го спечели. Не съществуваше друга освен Ана.
Аз наблюдавах прелъстяването с безразличието на вдовица. Хенри подари на Ана собствен дом в Лондон. Дърам Хаус на улица Странд точно до арената за турнири в Гринич стана неин по Коледа. Кралският съвет обяви публично, че кралицата няма право да се облича твърде пищно или пък да се показва пред народа. На всички беше ясно, че е въпрос на време кардинал Кампеджо да потвърди развода, Хенри да се ожени за Ана, а аз да отида при децата си и да започна нов живот.
Все още бях най-доверената приятелка на Ана и един ноемврийски ден тя настоя да се разходи с Джордж и с мен край придошлата река край двореца в Гринич.
— Сигурно се чудиш какво ли ще стане сега с теб, след като вече нямаш съпруг — започна Ана.
Тя седна на една пейка и ме погледна.
— Смятах да живея при теб, докато съм ти нужна, а след това да се върна в Хевър — казах аз предпазливо.