— Мога да помоля краля да разреши това — каза Ана. — Това ще е моят подарък за теб.
— Благодаря.
— Освен това, мога да му кажа да те осигури — каза тя. — Знаеш, че Уилям не ти остави почти нищо.
— Знам — казах аз.
— Кралят плащаше на Уилям по сто паунда годишно. Мога да уредя да прехвърли издръжката на теб.
— Благодаря — повторих аз.
— Става въпрос за следното — каза Ана безгрижно, вдигайки яка, за да се предпази от студения вятър. — Мислех си, че мога да осиновя Хенри.
— Какво си мислела?
— Мислех, че мога да осиновя Хенри и той да ми бъде като собствен син.
Бях така поразена, че не можех да направя друго, освен да я зяпам втрещено.
— Ти дори не го обичаш достатъчно — това беше първата глуповата майчина мисъл, която ми хрумна. — Ти никога не си играеш с него. Джордж е прекарал с него повече време, отколкото ти.
Ана отвърна поглед встрани, сякаш молеше реката и хаоса от покриви на града да я въоръжат с търпение.
— Не. Разбира се, че не. Не бих го осиновила от любов към него.
Мисълта ми започна да се движи бавно.
— А, ясно, за да имаш син. Син от Хенри. За да имаш син, който да е Тюдор по рождение. Така че, ако се ожени за теб, след церемонията да се сдобие едновременно със съпруга, и със син.
Тя кимна.
Аз се обърнах и направих няколко крачки. Обувките ми за езда поскърцваха по замръзналия чакъл. Мислех напрегнато.
— И разбира се, по този начин ще ми отнемеш сина. Така че да съм по-малко желана партия от Хенри. С един ход искаш да станеш майка на кралския син и да приключиш с въпроса дали трябва да залагат на мен или не.
Джордж се прокашля лекичко, облегна се на парапета над реката със скръстени ръце и с безразличие, изписано на лицето. Аз се нахвърлих върху него.
— Нима ти си знаел?
Той сви рамене.
— Тя ми каза едва като беше свършено. Тя направи това веднага след като й казахме, че според семейството ти ще можеш отново да привлечеш вниманието на краля. След като кралят даде съгласието си, тя само каза на баща ни и на чичо и всичко беше уредено. Чичо каза, че това е хитроумен ход.
Гърлото ми пресъхна и аз преглътнах.
— Хитроумен ход ли?
— Което означава, че ти си осигурена — каза Джордж безпристрастно. — Освен това синът ти е по-близо до трона и прави Ана по-привлекателната партия от вас двете — това е добър план.
— Става въпрос за моя син! — аз едва успях да произнеса думата, задавена от мъка. — Той не се предлага за продан като някоя коледна гъска на пазара.
Джордж се изправи от парапета, обгърна раменете ми и обърна лицето ми към неговото.
— Никой не го продава, ние просто го правим принц — каза той. — Извоювахме му права. Той може да стане следващият крал на Англия. Трябва да се гордееш с това.
Затворих очи и почувствах как речният вятър брули изстиналата кожа на лицето ми. За момент помислих, че щях да припадна или да повърна, и го желаех повече от всичко друго на света — да падна толкова тежко болна, че да ме заведат у дома в Хевър и да ме оставят завинаги там с децата ми.
— А Катерина? Какво ще се случи с дъщеря ми?
— Можеш да задържиш Катерина — произнесе Ана отчетливо. — Тя е просто едно момиче.
— А ако откажа? — аз погледнах в тъмните, открити очи на Джордж. Имах му доверие, независимо, че той беше пазил това в тайна от мен.
Той поклати глава.
— Не можеш да откажеш. Направила го е напълно законно. Подписано и подпечатано. Всичко е вече готово.
— Джордж — прошепнах аз. — Това е моето момче, моето малко момченце. Знаеш какво означава момченцето ми за мен.
— Ти пак ще го виждаш — успокои ме Джордж. — Ще му бъдеш леля.
Сякаш някой ме беше зашлевил. Аз се олюлях и щях да загубя почва под краката си, ако Джордж не беше ме хванал. Обърнах се към Ана, която мълчеше, а на лицето й бе изписана малка, самодоволна усмивчица.
— Всичко това е заради теб, нали? — казах аз, разтърсена от силата на омразата си. — Трябва да имаш всичко, така ли? Кралят е готов да притича, само да му кимнеш, но трябваше да вземеш и моя син. Приличаш на кукувица, която изяжда всички други голишарчета в гнездото. Докъде още трябва да стигнем всички ние, за да задоволим амбициите ти? Ти ще ни донесеш само смърт, Ана.
Тя извърна глава, за да не гледа омразата, която струеше от мен.
— Трябва да стана кралица — беше всичко, което можа да ми каже. — А вие всички трябва да ми помагате. Синът ти Хенри ще изиграе своята роля, за да се издигна, и ние на свой ред ще му помогнем да се издигне. Знаеш, че така стоят нещата, Мери. Само глупакът ругае късмета си от заровете.