Катерина се усмихна някак тъжно, сякаш знаеше така добре, както и аз, че това беше нашето последно сбогом. Тя нямаше да бъде в кралския двор при моето завръщане. Тя вдигна ръка над главата ми за благословия и аз се поклоних.
— Нека Господ ви дари с дълъг живот и нека децата ви донесат радост — каза тя.
Хевър беше топъл и слънчев, а Катерина се беше научила да пише имената на всички ни, да срича от книжката си и да пее една френска песничка. Хенри, твърдо решен да остане неграмотен, отказваше да произнася правилно „л“ и „р“. Трябваше да го поправям по-настоятелно, но го намирах за извънредно очарователен. Той се наричаше „Хенуи“ и ме наричаше „миуа“ и само майка със сърце от камък можеше да му каже, че не говори правилно. Не му казах също, че аз съм му майка само по Божията воля; че по закон е вече син на Ана. Не можех да се заставя да му съобщя, че той е бил взет от мен и че аз съм била принудена да го оставя.
Джордж остана с нас в провинцията две седмици и изпитваше същото облекчение, което и аз, да бъде далеч от двора, в който всички, подобно на хрътки, наобиколили ранена сърна, дебнеха да настъпи моментът, когато щяха да отпратят кралицата от двора. Никой от нас не искаше да бъде там, когато съдът на кардиналите щеше да обяви решението си срещу невинната кралица и да я отпратят позорно от страната, която тя бе нарекла свой дом. Джордж получи следното писмо от баща ни.
Джордж,
При нас нещата не вървят. Кампеджо обяви днес, че не може да вземе никакво решение без папата. Съдът е отложен, Хенри е посинял от яд, а сестра Ви не е на себе си.
Ние всички ще тръгнем на път, колкото се може по-скоро, а кралицата ще оставим сама със срама й.
Вие с Мери трябва да се върнете и да бъдете с Ана, защото никой освен вас не може да се справи с нейния характер.
— Аз няма да отида — заявих кратко и ясно.
Бяхме останали в голямата зала след вечеря. Баба Болейн си беше легнала, а децата спяха дълбоко в собствените си легълца, след като бяха прекарали целия ден в бягане, криене и игри на топка.
— Аз ще трябва да отида — каза Джордж.
— Те ми казаха, че мога да прекарам лятото с децата си. Така ми обещаха.
— Но ако Ана има нужда от теб…
— Ана винаги има нужда от мен и винаги има нужда от теб. Тя винаги има нужда от всички нас. Тя се опитва да направи нещо абсурдно — да развали брака на една добра жена и да я избута от трона й. Разбира се, че за това ще й е необходима цяла армия. Човек винаги има нужда от цяла армия, за да извърши преврат с измама.
Джордж погледна към вратите на залата, за да се увери, че бяха затворени.
— Подбирай думите си.
Аз свих рамене.
— Това е Хевър. Ето защо дойдох в Хевър. За да мога да говоря каквото пожелая. Да кажа на всички тях, че са ми дошли до гуша. Кажи им, че има опасност да съм заразена от потната болест. Предай им, че ще дойда веднага, след като се възстановя напълно.
— Става въпрос за нашето бъдеще.
Аз повдигнах рамене с безразличие.
— Ние изгубихме. Всеки го знае освен нас самите. Катерина ще задържи краля при себе си, както си е редно. Ана ще му стане любовница. Ние никога няма да се доберем до английския трон. Не и това поколение. Ще трябва да се надяваш, че Джейн Паркър ще ти роди красиво момиченце. После можеш да я хвърлиш в тази вълча бърлога и да чакаш да видиш кой ще я сграбчи първи.
Той се изсмя остро на думите ми.
— Заминавам утре. Не можем всички да се предаваме.
— Ние изгубихме — казах аз без следа от емоции. — Няма нищо срамно в това да се предадеш, когато си напълно разгромен.
Скъпа Мери,
Джордж ми каза, че не си дошла в двора, защото смяташ, че каузата ми е загубена. Внимавай много на кого казваш подобно нещо. Кардинал Уолси ще изгуби имението си, земите, богатството си, както и мястото си на кралски съветник и ще бъде съсипан, защото се провали в опитите си да ми помогне. Така че не забравяй дори за миг, че ти също работиш за мен и че аз няма да бъда благосклонна към човек, който изпълнява службата си, без да дава всичко от себе си.
Аз въртя краля на пръста си, той е марионетка в ръцете ми. Няма да се оставя да бъда победена от двама старци и от тяхната липса на смелост. Думите ти са прибързани, щом говориш за моя провал. Посветила съм живота си на целта да стана кралица на Англия. Щом съм казала, че ще го направя, това означава, че ще го направя.
Ана
Върни се в Гринич през есента, без да отлагаш.
Есента на 1529