Всичко, с което Ана беше заплашила Уолси, се изпълни, и нашият чичо Хауърд, и херцогът на Съфолк, любимият приятел и зет на краля, бяха онези, които имаха щастието да поемат в ръцете си Големия печат на кралството от изпадналия в немилост кардинал. Те, разбира се, щяха да грабнат и своя дял от неговите богатства.
— Нали ти казах, че ще го разгромя — отбеляза Ана самодоволно. Седяхме и четяхме в прозоречната ниша на нейната приемна зала в новото й жилище в Лондон, Дърам Хаус. Надничайки през прозореца, Ана можеше да види замъка Йорк, откъдето кардиналът някога бе упражнявал върховната си власт и където тя беше ухажвана от Хенри Пърси.
На вратата се почука. Ана ми направи знак с поглед да отговоря.
— Влез! — извиках аз.
Беше един от пажовете на краля — млад и хубав мъж, около двайсетгодишен, с очи, които блясваха, щом човек проявеше към него малко повече внимание.
— Сър Харолд? — попитах учтиво.
— Кралят моли своята любима да приеме този подарък — каза младежът и подгъна коляно пред Ана, като държеше в ръката си малка кутийка.
Тя я взе от него и я отвори. Промърмори доволно нещо под носа си по повод на съдържанието.
— Какво е? — не можах да сдържа любопитството си.
— Перли — каза тя лаконично. Обърна се към пажа. — Предайте на краля, че неговият подарък ми прави чест — каза тя. — Добавете, че ще ги нося на вечеря, за да му изкажа личната си благодарност. Кажете му още — тя се усмихна, сякаш на някаква шега, известна само на нея. — Кажете му, че той ще открие в мое лице покорна любима, лишена от всякаква жестокост.
Младият мъж кимна сериозно, стана на крака, приведе се ниско пред Ана, а мен поздрави с лек и закачлив поклон, и излезе от стаята. Ана затвори кутията и я хвърли към мен. Аз погледнах перлите — бяха разкошни, нанизани на златна верижка.
— Какво искаше да кажеш със съобщението си? — попитах я аз. — Че си сърдечна, а не жестока?
— Аз не мога да му се отдам — отговори ми тя светкавично като някой търгаш, който знае цената на всяко пени. — Но тази сутрин се поскарахме, защото той искаше да ме заведе в покоите си след литургията, а аз отказах да ида.
— Какво му каза?
— Изпуснах нервите си — призна си тя. — Започнах да го упреквам, че иска да се отнася с мен като с никаквица, да ме обезчести, да опозори и самия себе си и да унищожи всички шансове да получим справедливо решение от Рим. Ако ме имат за блудница, аз никога няма да заема мястото на Катерина. Не бих била с нищо по-добра от теб.
— Изпусна нервите си ли? — попитах аз, захващайки се за най-неприятната част от случката. — Какво направи той?
— Оттегли се — каза Ана печално. — Излетя от стаята като опарена котка. Но нали виждаш какво се оказва? Не може да понесе мисълта, че съм недоволна от него. Танцува като кукла на конци заради мен.
— Засега — предупредих я аз.
— О, довечера ще бъда добра с него, както му обещах. Ще се нагиздя, ще пея и ще танцувам само за него.
— А след вечерята?
— Оставям го да ме докосва — призна си тя неохотно. — Давам му да гали гърдите ми и да провира ръката си под полите ми. Ала никога не се събличам, когато сме заедно. Просто не смея.
— Доставяш ли му удоволствие?
— Да — каза тя. — Той настоява за това и не виждам как мога да го избегна. Но понякога… — тя стана от стола си до прозореца и застана в средата на стаята. — Сваля си панталона и слага члена си в ръката ми — това ме кара да го ненавиждам. Чувствам го като обида спрямо себе си: да ме използва по този начин, а след това… — тя замълча, задавена от гняв. — Тогава той стига върха на удоволствието си и изригва като някой проклет кит и всичко се измокря, изпоцапва се, а аз си мисля… — тя удари дланта си с юмрук. — Мисля си, Боже, о Боже, така имам нужда от дете, а всичко това се пилее на вятъра! Пилее се в ръката ми, а мястото му е в утробата ми! За Бога! Не само, че е грях, но и истинска лудост!
— Винаги ще има още — казах аз практично.
Тя ме погледна като обсебена.
— Да, но аз невинаги ще мога да дам това „още“ от себе си — отвърна тя. — Той е луд за докосването ми, ала това е, защото ме е чакал цели три години. А ако аз трябва да чакам още три? Как да запазя красотата си? Как да остана плодовита? Той може да си остане похотлив и на шейсет години, а аз?
— Да не би да падаш в очите му? — попитах я. — Това, което правиш с него, са номера на уличница.
Ана поклати глава.
— Нали трябва да правя нещо, за да поддържам огъня на страстта му. Трябва да го примамвам и да го отблъсквам едновременно.
— Можеш да правиш и други неща — отзовах се аз.
— Кажи какви.