— Можеш да го оставиш да те гледа.
— Какво да го оставя да гледа?
— Да те гледа, докато се галиш. Той го обожава. Почти се разплаква от страст.
Тя изглеждаше извънредно притеснена.
— Срамота.
Аз се изсмях кратко.
— Оставяш го да те гледа как събличаш дрехите си, но една по една и много бавно. Най-накрая сваляш долната си риза и се разтваряш отдолу, за да види какво криеш там.
Тя поклати глава.
— Не бих могла да го направя…
— Освен това можеш да го направиш с уста — едва сдържах смеха си от нейната свенливост.
— Какво? — тя ме погледна с неприкрита погнуса.
— Можеш да коленичиш пред него и да го поемеш в устата си. Той много обича и това.
— И ти си правила това с него? — попита тя и сбърчи нос.
Погледнах я право в очите.
— Аз бях неговата уличница — казах аз. — В замяна на това брат ни получи управителската си служба, а баща ни се превърна в заможен човек. Когато той лягаше по гръб, аз го целувах от устата надолу, и преминавах през всички части на тялото му, а след това го лижех, както котката лиже мляко. Накрая го вземах в устата си и го смучех.
Лицето на Ана се беше изкривило от отвращение и любопитство.
— И на него това му харесваше?
— Да — казах аз, а откровеността ми граничеше с жестокост. — Той го обожаваше; това му доставяше също толкова голямо удоволствие, колкото и всичко останало. Можеш да се правиш на възмутена и горделива, колкото си искаш, но ако трябва да го задържиш с номерата на уличниците, то по-добре научи някои нови неща и ги прилагай сръчно.
За момент ми се стори, че тя щеше да избухне, но замълча и кимна с глава.
— Убедена съм, че кралицата никога не е правила нищо подобно — каза тя, силно възмутена.
— Не е — казах аз, като си позволих да покажа за момент собствената си злоба. — Тя обаче беше любимата му съпруга, за която той се ожени по любов; а аз и ти сме просто блудници.
Номерата, които Ана научи, успокоиха краля, но правеха нея самата по-раздразнителна от всякога. Веднъж, когато отворих вратата на стаята й, я чух да крещи, развилняла се като истинска хала.
Когато влязох, Хенри стоеше с лице към вратата и ме погледна едва ли не умолително. Останах с отворена уста, докато Ана продължаваше да беснее. Тя беше с гръб към мен и не беше чула отварянето на вратата — беше глуха за всичко друго освен за собствения си вой.
— И тогава научавам, че тя — именно тя — все още кърпи ризите ви и по този начин се подиграва с мен, като ме кара да вдявам иглата й пред всички придворни дами, все едно съм й някаква слугиня.
— Никога не съм я молил…
— О, така ли? А как става това? Да не би през нощта да се вмъква тайно в покоите ви? А може би слугите, които чистят спалнята, ви ги отмъкват скришом, за да й ги дадат? Или вие ходите насън и й ги носите, без да искате?
— Ана, тя ми е съпруга. Тя е кърпила ризите ми в продължение на двадесет години. Нямах представа, че бихте имали нещо против. Но ще й кажа, че не искам да го прави повече.
— Нямали сте представа, че бих имала нещо против ли? А защо не се върнете обратно в леглото й и не проверите дали бих имала нещо против това? Аз мога да кърпя не по-лошо от нея, даже много по-добре, понеже не съм нито толкова стара, нито толкова късогледа, че да карам някой друг да ми вдява иглата. Ала вие никога не ми носите ризите си. Вие ме унижавате… — гласът й потрепери. — Унижавате ме пред целия кралски двор, като носите ризите си на нея — негодуванието й се засилваше все повече. — Със същия успех можете да заявите пред света: това е моята съпруга и жената, която е моя довереница, а тази тук ми е любовница, и с нея само се забавлявам нощем.
— За Бога… — започна кралят.
— За Бога, вие силно ме наранихте с всичко това, Хенри!
Гласът й потрепери и това го обезоръжи. Той разтвори обятия, за да я прегърне, но тя поклати глава.
— Не, не, няма да притичам към вас, няма да ви позволя да изтриете сълзите ми с целувки и да ми кажете, че всичко това е без значение. Има значение, повече от всичко на света.
Тя сложи ръка на очите си и мина покрай него, без дори да го поглежда, и влезе в покоите си. По време на паузата, която последва, се чу как тя затвори вратата и превъртя ключа.
Аз и кралят се спогледахме.
Той изглеждаше слисан.
— Кълна се пред Бога, че не съм искал да я нараня.
— С някакви ризи?
— Кралицата продължава да ми шие ризите. Ана не го знаеше. Прие го много зле.
— Ох — изпъшках аз.
Хенри поклати глава.
— Ще кажа на кралицата да не го прави повече.
— Да, това ми се струва разумно — казах аз кротко.