Скъпа Мери,
Есента ще прекараме в Ричмънд, а зимата — в Гринич. Кралицата никога вече няма да бъде под един покрив с краля. Тя ще отиде в някогашното имение на Уолси, Мор, в Хартфордшир, и кралят ще й осигури отделен двор там, така че няма да може да се оплаче от лошо отношение.
Ти вече няма да си на служба при нея, а само при мен.
Кралят и аз сме уверени, че папата е ужасен от това, което кралят може да направи с английската църква. Ние сме убедени, че той ще отсъди в наша полза, веднага след като съдът бъде свикан отново през есента. Готвя се за есенна сватба и за коронация скоро след това. Делото ми е почти завършено, нека ми завиждат!
Чичо ни се държи много студено, а херцогът на Съфолк се е настроил срещу мен. Хенри го отпрати от двора за лятото и аз се радвам, че му даде урок. Има твърде много хора, които ме наблюдават и ми завиждат. Искам да бъдеш в Ричмънд, когато пристигна там, Мери. Не можеш да отидеш при кра… Катерина Арагонска в Мор. А също така не можеш да останеш в Хевър. Правя това не само за сина ти, но и за себе си, а ти ще ми помогнеш.
Есента на 1531
Тази есен, когато се върнах в двора, осъзнах, че кралицата най-сетне беше изоставена. Ана беше убедила Хенри, че вече няма никакъв смисъл да си дава вид на добър съпруг. Те спокойно можеха да разкрият безсрамните си лица пред света и да предизвикат всеки, който би се осмелил да застане срещу тях.
Хенри беше щедър. Катерина Арагонска живееше в разкошно имение в Мор и приемаше пристигащите в кралството посланици, сякаш още беше обичана кралица, отрупвана с почести. Домакинството й се състоеше от над двеста души, петдесет от които придворни дами. Те не бяха най-прекрасните млади дами, за които можеше да се мечтае: най-добрите се струпваха в кралския двор и бяха ангажирани в домакинството на Ана. Двете с Ана прекарахме един весел ден, в който правехме списък с младите жени, които не бяха по вкуса ни, и ги пращахме в двора на кралицата. Така се отървахме от половин дузина момичета от семейство Сиймор, и се смяхме на мисълта за изражението, което щеше да добие лицето на сър Джон Сиймор, когато разбереше за това.
— Щеше ми се да можехме да пратим жената на Джордж да прислужва на кралицата — казах аз. — Той би бил много щастлив да се върне вкъщи и да открие, че я няма.
— Бих предпочела да е пред погледа ми, отколкото да я пращам някъде, където може да причини куп неприятности. Искам около кралицата да останат само разни нищожества.
— Не е възможно още да се страхуваш от нея. Ти почти я съсипа.
Ана поклати глава.
— Аз няма да съм в безопасност, докато не настъпи смъртният й час — каза тя. — Точно така, както тя няма да е в безопасност, докато не ме види мъртва. Нещата не опират само до един мъж или до трона: аз съм се превърнала в нейна сянка, а тя — в моя. Ние сме свързани, докато смъртта не ни раздели. Една от нас трябва да удържи пълна победа, и едната никога не може да бъде сигурна в тази победа, докато другата не срещне смъртта и не бъде заровена в земята.
— Как би могла да те победи тя? — попитах аз. — Та той не желае дори да се среща с нея.
— Нямаш представа колко хора ме мразят — прошепна Ана и аз трябваше да се наведа по-близо до нея, за да я чувам. — Докато траеше пътуването, ние спирахме от имение в имение, и никога не се установявахме в селата. Сред хората се носят някакви слухове, пристигнали от Лондон, и те вече не ме възприемат като хубавата девойка, която язди редом с краля, а като жената, причинила голямо нещастие на кралицата. Ако се забавим в някое село, хората надигат глас срещу мен.
— О, не!
Тя кимна.
— А когато кралицата дойде в Лондон и даде банкет, пред двореца Илай се събрала тълпа народ, която благославяла кралицата и се кълняла, че никога нямало да падне на колене пред мен.
— Трябва да е дело на неколцина сърдити слуги.
— А ако е повече от това? — попита Ана мрачно. — А ако цялата страна ме мрази? Как според теб се чувства кралят, когато ги чува как ме освиркват и ругаят? Да не мислиш, че човек като Хенри ще търпи ругатни, когато излиза на езда? Мъж като Хенри, научен да слуша само хвалебствени слова още от самото си детство?
— Ще свикнат — казах аз. — Свещениците в църквите ще настояват в проповедите си, че ти си неговата жена и когато родиш син, те в миг ще се обърнат на сто и осемдесет градуса, а ти ще се превърнеш в спасителката на страната.