Джордж ни разказа всички новости около себе си по време на вечерята, и искаше да узнае всичко, което се беше случило в двора в негово отсъствие. Аз забелязах, че Ана внимателно подбираше думите си. Но не му разясни, че не може да отиде в града без въоръжена охрана. Не му спомена, че в провинцията трябва да подминава бързо малките, тихи селца. Не му каза, че в нощта след смъртта на кардинал Уолси, тя беше танцувала в организирана от нея весела пиеса, наречена „Кардиналът пред портите на ада“, която беше шокирала всички присъстващи, с безвкусното злорадство над смъртта на най-добрия приятел на краля и с мръсния си език. Тя не му каза, че епископ Фишър бе все така неин враг и че едва не беше умрял от отравяне. По премълчаването на тези неща разбрах това, което всъщност знаех и преди — че тя се срамуваше от жената, в която се превръщаше. Тя не искаше брат ни да знае колко дълбоко я бе разяла проказата на амбицията й. Не искаше той да знае, че тя не беше вече любимата му малка сестричка, а жена, която се беше научила да отдава всичко, дори грешната си душа, в името на борбата за кралската корона.
— А с теб какво става? — попита ме Джордж. — Как се казва той?
Ана се изненада.
— За какво говориш?
— За всеки е очевидно — нали не съм сбъркал? Мериан е разцъфнала като пролетно цвете. Бих заложил цяло състояние, че е влюбена.
Аз се изчервих силно.
— Така си и мислех — каза брат ми с дълбоко задоволство. — Кой е той?
— Мери няма любовник — каза Ана.
— Предполагам, че е хвърлила око на някого без твое разрешение — предположи Джордж. — Подозирам, че някой я е взел без да се допитва до теб, лейди Кралице.
— По-добре никой да не я взема — каза тя без помен от усмивка. — Имам планове за Мери.
Джордж подсвирна беззвучно.
— Боже мили, Анамария, някой би помислил, че вече сте миропомазана.
Тя му се нахвърли.
— Когато бъда, ще си дам сметка кой ми е приятел и кой — не. Мери е моя придворна дама, а аз държа на реда в покоите си.
— Но, разбира се, тя вече може да направи своя собствен избор.
Ана поклати глава.
— Не и ако желае да има благоразположението ми.
— За Бога, Ана! Ние сме едно семейство. Ти стигна дотук, защото Мери беше зад гърба ти. Сега не можеш просто да се обърнеш и да се държиш като някаква капризна принцеса, в чиито вени тече кралска кръв. Ние те издигнахме до мястото, което заемаш. Не можеш да се отнасяш с нас като с поданици.
— Вие сте поданици — каза тя съвсем открито. — Ти, Мери, даже и чичо Хауърд. Аз отпратих собствената си леля, отпратих шурея на краля, отпратих и самата кралица от кралския двор. Нима някой се съмнява, че мога да ги пратя на заточение, стига да пожелая? Не. Вие може да сте ми помогнали да стигна дотук, но…
— Да сме ти помогнали? По дяволите, ние направо те избутахме!
— Ала сега, когато съм тук, ще бъда кралица. А вие ще бъдете мои поданици и ще ми служите. Аз ще бъда кралица и майка на следващия английски крал. Така че по-добре запомни това, Джордж, защото няма пак да ти го припомням.
Ана стана от пода и се отправи към вратата. Тя застана пред нея и зачака някой да я отвори, и когато никой от нас не скочи да го направи, я отвори сама. Обърна се на прага.
— И повече няма да ме наричаш Анамария — каза тя. — Нито пък ще наричаш нея Мериан. Тя е Мери, другата Болейн, а аз съм Ана, бъдещата кралица. Ние двете сме на светлинни години разстояние една от друга. Ние нямаме общо име. Тя е едва ли не никоя, а аз ще стана кралица.
И закрачи гордо напред, без дори да си направи труда да затвори вратата след себе си. Ние чувахме стъпките й, които се насочваха към спалнята й. Стояхме смълчани, докато не чухме как вратата й се затръшва.
— Господи Боже! — каза Джордж с искрено удивление. — Каква вещица — той стана и затвори вратата, за да не ни духа. — Откога се държи така?
— Властта й лека-полека укрепва. Вече се смята за недосегаема.
— А такава ли е?
— Той е силно влюбен. Смятам, че е в безопасност, да.
— И той все още не е спал с нея?
— Не.
— Господи Боже, с какво се занимават те двамата?
— Всичко с изключение на самия акт. Тя не смее да му позволи.
— Това трябва да го подлудява — каза Джордж с мрачно доволство.
— Нея също — казах аз. — Почти всяка вечер той я целува и я докосва, а косите и устата й са навсякъде по тялото му.
— На всички ли говори така? Както говори на мен?
— Много по-зле. Това й струва всички приятели, които имаше. Чарлс Брандън вече е срещу нея, чичо Хауърд едва я търпи; те се караха сериозно поне няколко пъти от Коледа насам. Тя се мисли за непоклатима, щом е под закрилата на краля и смята, че няма нужда от никаква друга протекция.