— Той няма да повярва и думичка от всичко това, нали?
— Той сам казва някои от тези неща. Твърди, че не е на себе си. Казва, че тя го омаяла и не можел да докосне никоя друга. Той говори така, когато й се обяснява в любов, но ако това стане достояние на повече хора, ще стане опасно.
Джордж кимна.
— Тя трябва да прави повече добри дела и да не бъде така дяволски… — той млъкна, търсейки точната дума. — Чувствена.
Аз погледнах напред. Дори на гърба на коня, докато яздеше сама с роднините си, тя се поклащаше така на седлото, че на човек му се приискваше да обгърне кръста й.
— Тя е Болейн и Хауърд — казах аз без свян. — Под знатното си име, ние всички сме като разгонени кучки.
На влизане в двора видяхме Уилям Стафорд, който чакаше пред вратите на двореца Гринич, и това ме накара да му се усмихна заговорнически. Когато ние слязохме от конете и Ана се прибра вътре, той още стоеше на вратата и ме придърпа настрана.
— Чаках ви — каза той, без никакви други предисловия.
— Видях.
— Не ми харесва това, че яздите без мен, в страната ни сега не е безопасно за момичетата Болейн.
— Брат ми ни пазеше. Беше приятно да се поразходим без многобройната свита.
— О, можете да разчитате и на мен за същото. Простички неща — колкото ви душа иска. Ето къде е скрита най-голямата ми сила.
Аз се разсмях.
— Благодаря ви.
Той все така ме държеше за ръкава, за да ме усеща близо до себе си.
— Когато кралят се ожени за сестра ви, ще омъжат и вас за някого по техен избор.
Аз погледнах четвъртитото му, загоряло от слънцето лице.
— Е, и?
— Така че, ако искате да се омъжите за човек, притежаващ красиво малко имение с няколко парцела земя в добавка, то трябва да побързате и да го направите преди сватбата на сестра си. Колкото по-късно си тръгнете, толкова по-трудно ще стане това.
Аз се поколебах. Дръпнах се от него и се извърнах. Усмихнах му се с крайчеца на устните си и го изгледах изпод ресниците.
— Е, никой още не ми е предложил — поясних аз очарователно. — Ще трябва да се примиря с вдовството до края на дните си. Все пак никой не е поискал да се омъжа за него.
За миг той изгуби ума и дума.
— Но аз си мислех… — започна той. От устните ми се изплъзна доволен смях. Аз му се поклоних ниско, и се обърнах към замъка. Притичвайки нагоре по стълбите, погледнах назад и видях как той захвърля шапката си на земята и я рита, и ме обзе радостта, която е познала всяка жена, след която е тичал хубав влюбен мъж.
Не го видях през следващата седмица, въпреки че се разхождах из конюшнята, в градината и край реката, където той можеше да ме срещне. Веднъж, докато минаваше свитата на чичо, аз затърсих с поглед лицето му сред хората на семейство Хауърд, облечени в еднакви ливреи и наброяващи около двеста души, ала не можах да го открия. Знаех, че се държа като глупачка, но реших, че няма нищо лошо в това да се оглеждам за един хубав мъж, когото да мога да подразня.
Не го видях една седмица, а след това още една. През една топла априлска утрин чичо ми и аз гледахме как кралят и Ана играеха на кегли. Аз подметнах небрежно:
— При вас още ли е на служба един човек на име Уилям Стафорд?
— О, да — каза чичо ми. — Но му дадох едномесечен отпуск.
— Пуснали сте го да замине от двора?
— Каза ми, че е намислил да се жени. Отиде да говори с баща си и да купи имот за новата си жена.
Аз почувствах как земята се залюля под нозете ми.
— Мислех, че вече е женен — казах аз с преднамерена предпазливост.
— О, не и такъв женкар като него — каза чичо, чието внимание беше раздвоено между мен и Ана с краля. — Една от придворните дами била така заслепена от него, че й хрумнало да се откаже от живота си в двора и да заживее с този мъж и с един куп кокошки. Представете си само!
— Това е доста глупаво — устата ми пресъхна. Аз преглътнах.
— А през цялото време без съмнение е бил сгоден за някоя селянка — каза чичо. — Предполагам, че я е чакал да стане на възраст за женене. Този месец го пуснах, за да може да се ожени, а след това ще се върне на служба при мен. Но иначе е добър човек и наистина заслужава доверие. Струва ми се, че той ви придружи до Хевър, така ли беше?
— Два пъти — казах аз. — Освен това осигури понита на децата.
— Бива го в тези работи — каза чичо ми. — Сигурно ще стигне далеч. Готов съм да го направя управител на конюшните си, а и бих му поверил грижата за собствения си кон — той замълча и тъмните му очи, блеснали като фенери, внезапно се отправиха към мен. — Нали не е флиртувал с вас?