В погледа, с който му отвърнах, се четеше пълно безразличие.
— Да флиртувам с някого от вашите хора? Разбира се, че не.
— Добре — каза чичо, без да обръща повече внимание на това. — Подадеш ли му кутре, оставаш без ръка.
— Нищо няма да му подам — казах аз.
Аз и Ана бяхме облекли нощниците си, освободихме прислужниците и тъкмо се канехме да си лягаме, когато на вратата се чу познато почукване.
— Това може да е само Джордж — каза Ана. — Влизай.
Красивият ни брат се показа на вратата с кана вино в едната ръка и с три чаши в другата.
— Идвам на поклонение в храма на красотата — той беше порядъчно пиян.
— Можеш да влезеш — казах аз. — Ние сме зашеметяващо красиви.
Той затвори с ритник вратата зад себе си.
— На свещ сте още по-хубави — каза той, като ни заоглежда. — Боже Господи, мисълта, че е бил с едната от вас, а сега иска другата, но всъщност няма никоя, трябва наистина да подлудява Хенри.
Ана не обичаше да й напомнят, че кралят ми е бил любовник.
— Той е винаги внимателен с мен.
Джордж премести поглед върху ми.
— Нещо за пиене?
Всички взехме по една чаша, а Джордж хвърли още една цепеница в огъня. От другата страна на вратата долетя тих шум. Джордж скочи, с едно рязко и бързо движение се оказа до вратата и я отвори. Там беше Джейн Паркър — беше се навела и тъкмо се протягаше да сложи ухо на ключалката.
— Скъпата ми съпруга! — каза Джордж с меден гласец. — Ако искате да дойда в леглото при вас, няма нужда да лазите из покоите на сестрите ми, а само да ми кажете.
Тя се изчерви до корена на косите си, надзърна към Ана, чиято рокля беше оголила рамото й, а после към мен, застанала по нощница до камината. Нещо в погледа й, който шареше по нас тримата, ме накара да трепна. Тя винаги ме караше да се чувствам гузна, сякаш правех нещо нередно. И в същото време като че ли изпитваше желание да участваме в заговорите й. Изглеждаше така, сякаш й се искаше да разбере най-долните тайни, както и да ни разкаже тези, които вече знаеше.
— Тъкмо минавах край вратата ви, когато чух гласове — каза тя неловко. — Опасявах се, че някой може да притеснява мистрес Ана. Канех се да почукам на вратата, за да проверя дали нейно благородие се чувства добре.
— Канили сте се да почукате с ухото си? — попита Джордж удивено. — Или може би с носа си?
— О, остави това, Джордж — казах аз. — Няма нищо, Джейн. Джордж дойде да изпие чашка с нас и да ни пожелае лека нощ. Ей сега ще дойде в покоите ви.
Тя не изглеждаше никак благодарна за намесата ми.
— Ако иска да идва, а ако не иска — не — каза тя. — Може да стои тук и цяла нощ, ако това го прави щастлив.
— Оставете ме — каза Ана кратко. По тона й личеше, че няма намерение да слиза толкова ниско, та да спори с Джейн.
Джордж се поклони грациозно и покорно затръшна вратата под носа на Джейн. После се облегна на вратата, и без да се притеснява, че тя щеше да го чуе, се засмя на висок глас.
— Какво змийче! — извика той. — О, Мери, не трябва да й отвръщаш. Прави като Ана — „Оставете ме“. Боже Господи! Какво невероятно „Оставете ме“.
Той се върна до огнището и наля вино на всички ни. Подаде първата чаша на мен, втората на Ана, и вдигна своята за наздравица.
Ана не вдигна своята чаша, нито му се усмихна.
— Следващия път — отбеляза тя, — ще обслужиш първо мен.
— Какво? — попита той объркано.
— Когато наливаш чаша с вино, ще я дадеш първо на мен. Когато решиш да отваряш вратата на спалнята ми, първо ще ме попиташ дали желая да приема посетители. Аз ще бъда кралица, Джордж, и ти трябва да се научиш да ми служиш подобаващо.
Той не се разгневи на думите й така, както това се беше случило след завръщането му от Европа. Краткият му престой беше достатъчен, за да разбере каква власт имаше Ана. Когато се караше с чичо или с когото и да е друг от двора, който можеше да й бъде съюзник, тя не се притесняваше от нищо. Не я интересуваше кой я мрази, стига да имаше благоволението на краля. Тя наистина можеше да съсипе, когото пожелаеше.
Джордж остави чашата си на камината, качи се на леглото, застана на ръце и на колене, само на сантиметри от лицето й.
— Моята малка бъдеща кралица — измърка той.
Лицето на Ана се размекна от неговата нежност.
— Малката ми принцеса — прошепна той. Той нежно я целуна по носа, а после по устните. — Не бъди лоша с мен — примоли й се той. — Ние всички знаем, че ти си първата дама в кралството, но бъди добра с мен, Ана. На всички ще ни е много по-добре, ако си добра с мен.
Тя се усмихна против волята си.
— Трябва винаги да ми засвидетелстваш уважението си — предупреди го тя.