— Бракът ми е незаконен! — извика в отговор Хенри. — Както е известно на всеки римски кардинал!
— Но се е състоял! Както знае всеки мъж, всяка жена и всяко дете в Лондон. И не сте пестили средства да го отпразнувате, Бог е свидетел. Тогава това събитие достатъчно ви е радвало! Ала при мен нищо не се е случило, не сме си разменяли никакви обещания, никакви пръстени — нищо, нищо! И вие ме измъчвате заради това нищо.
— За Бога! — изруга той. — Ще ме изслушате ли?
— Не! — извика тя, съвсем извън контрол. — Защото вие сте глупак, а аз съм влюбена в един глупак, което прави от самата мен глупачка. Аз няма да ви слушам, но вие ще продължавате да слушате всички онези злобни мижитурки, които забиват отровните си жила във вас!
— Ана!
— Не! — извика тя и се дръпна от него.
Той скочи и я хвана. Тя го заблъска и заудря по подплатените рамене на жакета му. Придворните потръпнаха, виждайки как обиждат монарха на Англия, но никой не знаеше как да реагира. Хенри хвана ръцете й, изви ги зад гърба й, така че лицето й се оказа съвсем близо до него, все едно, че правеха любов — тялото й беше прилепнало до неговото, а устата му беше толкова близо, че можеше да се доближи, да я целува или хапе. Видях, че в мига, в който я притегли към себе си, на лицето му се изписа желание.
— Ана — повтори той, но със съвсем различен тон.
— Не — каза тя отново, но с усмивка.
— Ана.
Тя затвори очи и отпусна главата си назад, така че той да може да целуне очите и устните й.
— Да — прошепна тя.
— Боже Господи — прошепна ми Джордж. — Значи така го разиграва?
Аз кимнах, тя се извърна в обятията му и те продължиха заедно нататък, с докосващи се тела — ръцете му обвиваха раменете й, а нейната ръка беше около кръста му. Те изглеждаха така, сякаш им се искаше да се отправят към спалнята, вместо по крайречната алея. Лицата им грееха от желание и задоволство, сякаш кавгата им е била страстна любовна игра.
— И всеки път се карат, след което се сдобряват?
— Да — казах аз. — Това им замества страстта на любенето, не смяташ ли? Те започват да се надвикват, докато накрая не притихнат в обятията си.
— Той трябва да я боготвори — каза Джордж. — Тя му се нахвърля, а след това си остава така притисната в обятията му. Не е ли една истинска сладострастна блудница? Въпреки че съм й брат, бих я обладал още сега. Може да подлуди всеки мъж.
Аз кимнах.
— Тя винаги се предава; но винаги го прави няколко минути след като е станало твърде късно. Тя винаги продължава споровете до самата граница и дори я прекрачва.
— Това е много опасна игра, за да си позволява човек да я играе срещу един пълновластен монарх.
— А какво друго й остава? — попитах го аз. — Нали трябва някак да го задържи. Тя трябва да бъде крепостта, която той отново и отново обсажда. Трябва някак да поддържа пламъка.
Джордж сложи ръката ми на лакътя си и ние последвахме кралската двойка по алеята.
— А какво ще стане с графинята на Нортъмбърланд? — попита той. — Никога ли няма да успее да разтрогне брака си на основанието, че е съществувало предварително споразумение за женитба между Хенри Пърси и Ана?
— Със същия успех може да почака да овдовее — казах аз грубо. — Не можем да си позволим на името на Ана да чернее петно. Графинята завинаги ще си остане женена за някого, който винаги е обичал друга. По-добре изобщо да не беше ставала графиня, а да се беше омъжила за някого, който я обича.
— Всички ли сте на любовна вълна тези дни? — попита Джордж. — Да не би твоя господин Никой да ти е дал този съвет?
Аз се засмях така, сякаш ми беше безразлично.
— Мистър Никой вече го няма — казах аз. — И е хубаво, че се отървах. Мистър Никой е едно нищо, както трябваше да се досетя.
Лятото на 1532
Мистър Никой, Уилям Стафорд, се върна на служба при чичо ни през юни. Той дойде, за да ме намери и да ми каже, че се е върнал в кралския двор и че ще ме изпрати до Хевър, когато съм готова за тръгване.
— Вече помолих сър Ричард Брент да ме придружи — казах аз хладно.
С удоволствие видях, че това го изненада.
— Мислех, че може да ми позволите да остана и да извеждам децата на езда.