— Това ще е, докато тя не роди собствен син, но от този момент нататък тя няма вече да пожелае да види вашия син — каза той предвидливо. — Тя ще има други придворни дами, а семейството ви ще намери други момичета от рода Хауърд. Откъснете ли се от техния свят, ще ви забравят за няколко месеца. Можете да избирате, любов моя. Няма защо цял живот да продължавате да бъдете Болейн. Вие можете да имате неоспоримата власт на единствената мисис Стафорд.
— Аз не мога да правя нищо — казах аз уклончиво.
— Какво например?
— Да правя сирене. Или пък да скубя пилета.
Бавно, сякаш не искаше да ме уплаши, той падна на колене до мен. Без да среща съпротива, взе ръката ми и я поднесе към устните си. Обърна я с дланта нагоре и разтвори пръстите, така че да може да целуне вътрешността, китката и всеки пръст поотделно.
— Аз ще ви науча да скубете пилета — каза той нежно. — И ние ще бъдем щастливи.
— Не казвам „да“ — прошепнах аз, като затворих очи, потръпвайки от чувството, което ме заля, от целувките по кожата ми и от топлината на дъха му.
— Но не казвате и „не“ — съгласи се той.
Ана беше в своята зала за аудиенции в замъка Уиндзор, наобиколена от кроячки, галантеристи и шивачки. Огромни топове разкошни материи стояха разхвърляни по столовете и пръснати край прозорците. Стаята приличаше повече на шивашко ателие, отколкото на кралски покои, и за миг аз си спомних за кралица Катерина, която полагаше такива грижи за домакинството си и която би била потресена до дъното на душата си от разточителното великолепие на пищните копринени, кадифени и златни платове.
— През октомври тръгваме за Кале — каза Ана, а две от шивачките подгъваха с топлийки полите в краката й. — По-добре си поръчай нови дрехи.
Аз се поколебах. Не исках да говоря за това в присъствието на шивачките и на придворните дами. По всичко обаче личеше, че нямах друг избор.
— Не мога да си позволя нови дрехи — казах аз тихо. — Знаеш как ме остави съпругът ми, Ана. Единственото, на което разчитам, е оскъдният приход, който получавам, и това, което получа от баща ни.
— Той ще плати — каза тя уверено. — Отиди до раклата ми и извади старата ми кадифена червена рокля и тази със сребристите поли. Можеш да ги дадеш да ти ги преправят.
Аз отидох бавно до стаята й и вдигнах тежкия похлупак на единия от многото й сандъци с дрехи.
Тя ме отпрати с ръка към една от шивачките.
— Мисис Кловели може да я отреже по дължината на гърба и да ти я направи наново — каза тя. — Обаче гледай наистина да е по модата. Искам да изглеждаме стилни за пред френския двор. Не искам дамите ми да бъдат развлечени или облечени по испанската мода.
Аз застанах пред жената, която започна да ми взема мерки.
Ана се огледа.
— Всички сте свободни — каза тя рязко. — Всички освен мисис Кловели и мисис Симпър.
Тя изчака всички да излязат от стаята.
— Става все по-зле — каза тя, като сниши глас. — Затова се върнахме толкова рано. Не можахме изобщо да пътуваме. Навсякъде все същите неприятности.
— Неприятности?
— Хората ме наричат каква ли не. В едно от селата десетина момчета започнаха да ме замерят с камъни. А кралят беше точно до мен!
— Замеряли са краля?
Тя кимна.
— А в едно друго градче изобщо не можахме и да влезем. В средата на селото бяха запалили огън и горяха чучело, което символизираше мен.
— А какво каза кралят?
— Отначало беше разгневен и реши да изпрати войници, които да им дадат урок; но същото нещо се случваше във всяко село. Те бяха твърде много. А ако селяните започнат да се бият с войниците на краля? Какво ще стане тогава?
Шивачката ме завъртя с едно леко докосване по ханша. Аз застанах така, както тя искаше, но не осъзнавах какво правя. Аз бях израсла по време на мирното управление на Хенри; трудно ми беше да приема мисълта за англичани, изправили се срещу краля си.
— Какво казва чичо?
— Казва, че трябва да благодарим на Бога, задето само херцогът на Съфолк е наш отявлен враг, защото когато един крал е замерян с камъни и обиждан в собственото си кралство, то ние сме на прага на гражданска война.
— Съфолк е наш враг?
— Той официално се обяви против нас — каза тя набързо. — Казва, че аз съм струвала на краля църквата и пита дали той ще ми позволи да го лиша и от страната му.
Аз отново се обърнах, шивачката пак коленичи и кимна.
— Да взема ли тези рокли, за да ги преправя? — попита тя шепнешком.