— Трябва да ви видя насаме — каза той накрая.
Аз не кокетничех.
— Не мога, ваше величество.
— Не искате?
— Не смея да го направя.
При тези думи той си пое дълбоко дъх, сякаш поемаше взаимната ни страст от въздуха.
— Можете да ми се доверите.
Погледът ми се откъсна от лицето му и започна да блуждае някъде встрани.
— Не смея — настоях простодушно на своето.
Той взе ръката ми, доближи я до устните си и я целуна. Чувствах горещия му дъх на пръстите си, а после и нежната ласка на къдравите мустаци.
— О, колко е нежен!
Той вдигна поглед от ръката ми.
— Нежен?
— Допира на мустаците ви — обясних му аз. — Чудех се какво ли е чувството от съприкосновението с тях.
— Представяли сте си чувството при докосването на мустаците ми? — попита той.
Почувствах как лицето ми поруменя.
— Да.
— Докато ви целувам?
Сведох поглед към нозете си, така че да не виждам блесналите му сини очи и кимнах неопределено.
— Искали сте да ви целуна?
Когато изрече това, аз го погледнах.
— Ваше величество, трябва да тръгвам — казах отчаяно. — Кралицата ме изпрати със заръка и ще се чуди къде съм.
— Къде ви прати?
— При управителя на конюшните, за да узная какъв кон сте си избрали и кога ще яздите.
— Мога сам да й кажа. Защо да се разхождате под това палещо слънце?
Аз поклатих глава.
— Не ми тежи да изпълня поръчението й.
Той изпъшка с досада.
— За Бога, та тя има достатъчно слуги, които да тичат по полята. Има цяла испанска свита, докато аз се измъчвам с една шепа придворни.
С крайчеца на окото си видях, че Ана се показа иззад завеските на кралската шатра и застина на мястото си, когато ни видя така близо един до друг.
Той ме пусна нежно.
— Отивам да я видя и да отговоря на въпросите й за конете ми. Вие какво ще правите?
— Ще дойда след малко — казах аз. — Имам нужда да се поразходя, преди да се върна обратно, чувствам как цялата съм… — замълчах, неспособна да изразя чувствата си.
Той ме погледна гальовно.
— Твърде сте млада за тази игра, не съм ли прав? Независимо дали фамилията ви е Болейн или някаква друга. Предполагам, че те ще ви нареждат какво да правите и ще се опитват да ни сближат.
Ако не беше Ана, спотаена в сянката на шатрата, бих му признала за заговора на семейството ми да го прелъстя. Ала Ана ме гледаше и аз само поклатих отрицателно глава.
— За мен това не е игра — погледът ми се плъзна встрани и оставих устната ми да потрепери. — Уверявам ви, че това не е игра за мен, ваше величество.
Той протегна ръка, хвана брадичката ми и я повдигна. За миг останах без дъх и си помислих, едновременно с ужас и с наслада, че той щеше да ме целуне пред всички.
— Боите ли се от мен?
Аз поклатих отрицателно глава и устоях на изкушението да долепя лице до ръката му.
— Боя се от това, което може да се случи.
— Между нас? — Той се усмихна с увереността на мъж, който знае, че жената — обект на неговите желания — е почти в прегръдките му. — Нищо лошо няма да ви се случи, ако ме обикнете, Мери. Щом искате, ще ви дам думата си. Вие ще сте моята повелителка и моята малка кралица.
Силата на тази дума ме остави бездиханна.
— Дайте ми шалчето си, искам да си спомням за вашето благоразположение по време на двубоя — каза той най-неочаквано.
Аз се огледах.
— Не мога да ви го дам тук.
— Пратете ми го — каза той. — Ще кажа на Джордж да дойде при вас и тогава му го дайте. Няма да го нося на показ. Ще го пъхна под нагръдника си. Ще го нося точно до сърцето си.
Кимнах утвърдително.
— И така, имам ли вашата благосклонност?
— Ако я желаете.
— Желая я от все сърце — каза той. Поклони се и се отдалечи към шатрата на кралицата. Сестра ми Ана се бе изпарила като добър дух.
Дадох им няколко минути и сама се върнах в шатрата. Въпросителният поглед на кралицата ме прониза. Наведох се и се поклоних.
— Видях, че кралят идва сам да отговори на въпросите ви, ваше величество — казах аз невинно. — Ето защо се връщам.
— На първо място, трябваше да изпратите някой слуга — каза кралят остро. — Мистрес Кери не бива да тича по… под палещото слънце. Твърде е горещо.