Вниманието ми грабна фразата „без име“. При споменаването й, горчивината ми се изпари и аз се усмихнах.
— Знаеш ли, може би има някаква утеха в това да си без име.
Ние танцувахме до късно, след което Ана разпрати всичките си дами по стаите им, с изключение на мен.
— Отивам при него — каза тя.
Нямаше нужда да обяснява какво има предвид.
— Сигурна ли си? — попитах я аз. — Все още не си омъжена.
— Кранмър ще бъде назначен всеки момент — каза тя. — Аз отивам във Франция като негова придружителка, и Хенри настоява там да се отнасят с мен като с кралица. Той ми даде титлата маркиза и земите, така че не мога да продължавам да го отблъсквам.
— Боже мой, та ти го желаеш! — аз изведнъж разбрах на какво се дължеше нетърпението й. — Да не би да си го обикнала все пак?
— О, не! — възкликна тя нетърпеливо, все едно ставаше въпрос за нещо абсурдно. — Но аз го държах на ръка разстояние толкова дълго, че желанието му граничи с лудостта, а и с мен е същото. Понякога страстта му е събуждала в мен такава страст, а силата, с която ме привлича и начинът, по който дразни тялото ми, са ме довеждали до там, че съм била готова да го направя с някой коняр. Освен това аз имам думата му и вече виждам ясно пътя си към трона. Искам да го направя още сега. Искам да го направя тази нощ.
Аз й налях вода в каната и затоплих чаршаф, с който после да се изсуши.
— Какво ще облечеш?
— Роклята, която носех на танците — каза тя. — Както и коронката. Ще отида при него като кралица.
— По-добре ще е Джордж да те заведе.
— Той идва. Вече му казах.
Тя се изми и взе чаршафа от мен, за да се подсуши. Тялото й, обляно от светлината на огъня и на свещта, беше красиво като на диво животно. На вратата се почука.
— Пусни го да влезе — каза тя.
Аз се поколебах. Тя завързваше полите около кръста си, но като изключим това, бе съвсем гола.
— Давай — каза тя настоятелно.
Аз свих рамене и отворих вратата. Джордж се стъписа от гледката, която представляваше сестра му, с тъмните си коси, падащи на голите й гърди.
— Можеш да влезеш — каза тя. — Почти съм готова.
Той ме погледна потресено и въпросително, влезе в стаята и се отпусна на стола до камината.
Ан, придържайки корсажа си над голите си гърди и корема си, обърна голия си гръб към Джордж, за да я завърже. Той стана и започна да вдява връзките, като ги кръстосваше. При всяко вкарване на връзките в дупките, ръката му докосваше леко кожата й, и аз видях как тя притваря очи от удоволствието, което й доставяше продължителността на тези милувки. Лицето на Джордж бе потъмняло и той й се тросна, докато изпълняваше нареждането й.
— Нещо друго? — попита той. — Да завържа обувките ти вместо теб? Да ги излъскам?
— Не ти ли се иска да ме докоснеш? — подразни го тя. — Аз съм достатъчно добра за краля.
— Достатъчно добра си за някой бордей — каза той безмилостно. — Вземи си наметалото, ако ще идваш.
— Но аз съм привлекателна — започна да му противоречи тя.
Джордж се поколеба.
— Защо, за Бога, ме питаш? На половината придворни им се подкосиха коленете тази вечер. Какво още може да искаш?
— Искам всички — каза тя, без да се усмихва. — Искам да ми кажеш, че аз съм най-добрата, Джордж. Искам ти да го кажеш тук, пред Мери.
Той се засмя приглушено.
— О, старото съперничество — произнесе той отчетливо. — Ана, маркиза на Пемброук, вие сте най-желаната и най-богатата девойка в семейството. Ти засенчи и двама ни с успехите си. Съвсем скоро ще засенчиш и любимия си баща и чичо по гордост и положение. Какво повече искаш?
Тя грееше, докато слушаше хвалебствените му слова, но когато той й зададе въпроса, тя изведнъж погледна уплашено, сякаш в миг си спомни ругатните на рибарските съпруги и виковете „Блудница!“ на търговците по пазара.
— Искам всички да го разберат — каза тя.
— Да те отведа ли при краля? — попита Джордж делово.
Ана сложи глава на ръката му и аз видях напрегнатото изражение, което доби лицето му, щом тя се обърна към него и го дари с крива усмивка.
— Не би ли ме отвел по-скоро в твоята спалня?
— Ако ми се искаше да изгубя главата си за кръвосмешение — да.
Тя се засмя тихо и прелъстително, както тя си умееше.
— Добре тогава. При краля. Но запомни, Джордж, че ти си ми подчинен, като всички останали.
Той й се поклони и я изведе от стаята. Чух как минават през залата за аудиенции, и как след това слизат надолу по стълбите, и чаках, докато не чух вратата долу на стълбището да се затваря. Помислих си, че желанието на Ана да е предпочитана от всички трябва да е наистина много силно, щом беше способна да измъчва собствения си брат точно в нощта, когато щеше да се люби с краля.