Тя се върна призори, загърната в дрехите си, точно както аз се прибирах преди. Джордж я доведе и ние заедно я разсъблякохме и я сложихме в леглото. Тя беше твърде изтощена, за да говори.
— Значи си го направила — казах аз със затворени очи.
— Няколко пъти, струва ми се — каза той. — Чаках пред стаята и спях на стола, но ме събуждаха на няколко пъти със стоновете и пъшканията си. Моля те, Боже, нека това им донесе наследник.
— И няма никакво съмнение, че той ще се ожени за нея? Няма ли да му омръзне, след като вече я има?
— Не и през първите шест месеца. Освен това тя също изпитва някакво удоволствие и сега, когато вече няма да й се налага да го отблъсква през цялото време, тя ще бъде по-мила с него, и — моля те, Господи — по-мила с нас.
— Ако е много по-мила с теб, тя ще се окаже и в твоето легло, а не само в леглото на краля.
Джордж се протегна, прозя се и ми се усмихна лениво от височината на целия си ръст.
— Тя беше много разгорещена — каза той. — И нямаше на кого другиго да го излее. Тя беше възбудена, но щом това веднъж утихне, моля те, Господи, нека в корема й има бебе, нека на пръста й има халка, а на главата й — корона. Vivat Ана! Нека завистниците позеленеят от яд — няма връщане назад.
Оставих Ана да спи и си помислих, че можех да се видя с Уилям Стафорд, ако отида в чичовите покои по това време сутринта. Дворът се събуждаше, пътеките, които водеха към кухнята, бяха задръстени с коли, които докарваха наръчи дърва и въглища от горите, плодове и зеленчуци от пазара, и месо, мляко и сирене от фермите. В покоите на чичо ми сред цялото многобройно домакинство цареше суматоха, всички се подготвяха за деня. Прислужничките вече бяха свършили с премитането на залата за аудиенции, а кухненските слуги слагаха дърва в камините и духаха въглените, за да ги разпалят.
Благородниците от свитата на чичо ми обитаваха пет-шест малки стаи до голямата зала, а войниците му спяха в стаята на пазачите. Уилям можеше да бъде навсякъде. Аз преминах през залата за аудиенции и кимнах на неколцината благородници, които познавах и си дадох вид, че чакам да се видя с чичо си или с майка си.
Вратата на стаята на чичо ми се отвори и Джордж излезе забързан от нея.
— О, добре — каза той, като ме видя. — Ана още ли спи?
— Спеше, когато излязох.
— Иди при нея и я разбуди. Кажи й, че духовниците са се подчинили на краля, или поне достатъчно от тях, за да означава това, че сме победили, но Томас Мор е обявил, че се оттегля от поста си. Кралят ще научи за това по време на литургията тази сутрин, когато получи писмото на Мор, но тя трябва да е предупредена. Кралят сигурно ще го приеме тежко.
— Томас Мор? — повторих аз. — Но аз мислех, че той е на наша страна?
Брат ми изпуфтя в отговор на моето невежество.
— Той обеща на краля никога да не коментира публично разтрогването на брака му. Но е очевидно какво мисли, нали така? Той е адвокат и човек на здравата логика и едва ли може да бъде убеден от изкривяването на истината, ако ще зад него да застанат хиляда европейски университети.
— А не искаше ли реформа за църквата? — попитах аз. Не ми беше за първи път да се объркам в океана на политиката, където моето семейство беше в свои води.
— Реформирана църква — да; но не разединена и оглавявана от краля — каза брат ми бързо. — Кой може да знае по-добре от Томас Мор, че кралят не е най-подходящият за глава на църквата? Той го познава от детството му. И никога няма да приеме Хенри за наследник и приемник на свети Петър — брат ми се изсмя отсечено. — Това е смехотворно.
— Смехотворно ли? А аз си мислех, че ние сме „за“.
— Разбира се, че сме — отвърна той. — Този ход означава, че Хенри може да реши съдбата на брака си и че може да се ожени за Ана. Но само някой истински глупак може да помисли, че това е действие, оправдано от законите, от моралните норми и от здравия разум. Виж какво, Мери, не се безпокой. Ана разбира всичко това. Просто отиди при нея, разбуди я и й кажи, че Томас Мор се оттегля, че кралят ще научи за това тази сутрин и че тя трябва да запази спокойствие. Така каза чичо. Ана трябва да се владее.
Аз се обърнах, за да изпълня поръчението му, и точно в този момент Уилям Стафорд влезе в залата, облечен в стегнат жакет. Той се спря щом ме видя и ми се поклони ниско.
— Лейди Кери — каза той. Поклони се и на брат ми. — Лорд Рочфорд.