— По-добре ли сте?
— Разбира се, мога ли да направя нещо за вас?
— Не, не — отговорих аз бързо. — Просто се радвам, че изглеждате по-добре. Да ви донеса ли още греяно вино?
— Не — каза той. — Благодаря. Струва ми се, че трябва да легна и да поспя.
— Можете ли да поспите, ако се облегнете на мачтата?
— Не, не мисля, че бих могъл.
— Ами ако легнете на платната?
— Опасявам се, че ще се претърколя.
Аз се озърнах. Повечето хора се бяха отдалечили към подветрената част на кораба и дремеха или играеха хазарт. Бяхме почти сами.
— Да ви прегърна ли?
— Иска ми се да го направите — каза той слабо, сякаш му беше твърде лошо, за да говори.
Сменихме си местата, аз застанах с гръб към мачтата и тогава той положи хубавата си къдрокоса глава в скута ми и обви кръста ми с ръце. Почувствах пълно задоволство, както всеки път, когато бяхме близо един до друг. Сякаш тялото ми бе копняло за него цял живот, независимо от това какво ми казваше умът; и ето, накрая той беше тук, с мен.
Отметнах глава назад и почувствах хладния морски бриз по страните си. Полюшването на кораба ме караше да се унасям сред глухото скрибуцане и глъхнещия в платната вой на вятъра. Звуците ставаха все по-тихи, а аз все повече се унасях в сън.
Събуди ме топлината на неговото докосване, главата му беше сгушена в скута ми и потъркваше бедрата ми, ръцете му опипваха пелерината ми, галеха ръцете, талията, шията и гърдите ми. Докато сънливо отварях очите си под тази вълна от усещания, той повдигна главата си и целуна оголената ми шия, бузите, клепачите, и най-подир ме целуна страстно по устата. Устата му беше топла, сладка и никак не бързаше, езикът му си проправи път между устните ми и ме възбуди, така че ми се прииска да го изпия, исках той да ме целува, после да ме свлече долу, на изтърканата с пемза палуба, да ме обладае, тогава и там, и никога вече да не ме пусне.
Когато той разхлаби прегръдката си и се канеше да ме пусне, аз бях тази, която сложи ръце на тила му и придърпа отново устата му, и моята страст беше тази, която ни ръководеше, а не неговата.
— Има ли тук някъде каюта? Койка? Място, където да можем да идем? — попита ме той, останал без дъх.
— Дамите са заели всички каюти, а аз отстъпих койката си.
Той изпъшка разочаровано, след което прекара пръсти през косите си и се засмя на себе си.
— Боже Господи, приличам на полудяло от любов хлапе! — каза той. — Треперя от страст.
— Аз също — казах аз. — О, Господи, аз също.
Уилям се изправи на крака.
— Изчакайте тук — каза той и изчезна вътре в кораба. Той се върна с чаша разредена бира, която първо предложи на мен, а после сам отпи една голяма глътка.
— Мери, трябва да се оженим — каза той. — Или ще трябва да поемете пълна отговорност за моето полудяване.
Аз се разсмях слабо.
— О, любов моя…
— Да, това съм аз — каза той поривисто.
— Какво сте?
— Аз съм вашата любов. Кажете го пак.
За момент помислих да откажа, но се бях изморила да отричам истината.
— Любов моя.
Той се усмихна на думите, сякаш за момента те му бяха достатъчни.
— Елате тук — каза той и разтвори наметалото си като крило и ме призова към перилото на кораба. Аз се подчиних, застанах до него, той обгърна раменете ми с топлото си наметало за езда и ме придърпа близо до себе си. Под заслона на плаща му, аз прокарах ръка около кръста му, облегнах глава на рамото му и ние стояхме така дълго и спокойно, поклащайки се един до друг, ведно с движението на кораба — единствени свидетели бяха чайките.
— Ето я и Франция — каза той накрая.
Погледнах напред и видях неясните очертания на земята, а после, малко по малко, започнах да различавам кея, мачтите на корабчетата и стените на английската крепост Кале.
Той с неохота ме освободи.
— Ще дойда да ви намеря веднага щом се настаним.
— Ще се оглеждам за вас.
Ние стояхме вече разделени, на палубата започнаха да излизат хора, които изразяваха радостта си от спокойното пътуване и гледаха към Кале през смаляващата се ивица вода, която ни разделяше от града.
— Добре ли се чувствате вече? — попитах аз, чувствайки как обичайната ми студенина, се завръща, и заема мястото на отстъпилата страстна близост.
За секунда Уилям имаше благоприличието да изглежда объркан.