Кралицата се поколеба само за миг.
— Толкова съжалявам — каза тя. — Беше лекомислено от моя страна.
— Не трябва да се извинявате на мен — отсече той.
Помислих, че това ще я постави в неловко положение и по напрежението, което излъчваше застаналата до мен Ана, разбрах, че и тя очаква да чуе подобаващия отговор на една испанска принцеса и кралица на Англия.
— Съжалявам, ако съм ви причинила неудобство, мистрес Кери — каза кралицата глухо.
Аз не ликувах. Погледнах към жената в другия край на богато украсената шатра; тя беше достатъчно възрастна, за да ми бъде майка и аз не изпитах нищо друго освен съжаление за болката, която щях да й причиня. За миг станах сляпа дори за самия крал и виждах само нас двете, свързани в мъката си.
— За мен е удоволствие да ви бъда полезна, кралице — казах аз и бях искрена.
В един момент тя ме гледаше така, сякаш разбираше какво се въртеше в главата ми и се обърна към съпруга си.
— А конете ви днес във форма ли са? — попита тя. — Чувствате ли се достатъчно уверен в себе си, ваше величество?
— Днешният победител ще бъда аз или херцогът — каза той.
— Ще бъдете ли внимателен, сир? — каза тя нежно. — Няма нищо страшно, ако паднете от такъв противник като херцога, но ако нещо се случи с вас, това ще е краят за кралството.
Забележката бе изпълнена с любов, но той не я прие благосклонно.
— Наистина ще бъде краят, след като нямаме син.
Тя трепна и аз забелязах, че пребледня.
— Има време — каза тя така тихо, че аз едва долавях думите й. — Има още време…
— Не чак толкова много — отсече той безчувствено и се отвърна се от нея. — Отивам да се приготвя.
Той ме подмина, без да ме удостои с поглед, въпреки че Ана, аз и всички други дами се поклонихме, докато минаваше. Когато се изправих, кралицата ме гледаше не като съперница, а сякаш бях отново нейната любима малка придворна дама, която трябваше да я успокои. Погледна ме така, сякаш търсеше някой, който би разбрал ужасното положение на жената в един свят, управляван от мъже.
Джордж прекоси шатрата и падна на колене пред кралицата с присъщата си естествена грация.
— Ваше величество — каза той. — Дошъл съм да видя най-красивата дама в Кент, в Англия и в целия свят.
— О, Джордж Болейн, станете — каза тя с усмивка.
— Не може ли да умра в краката ви? — попита той.
Тя леко потупа ръката му с ветрилото си.
— Не, но можете да заложите на двубоя, в който ще участва краля, стига да желаете.
— Та кой би заложил срещу краля? Той е най-добрият ездач. Ще се обзаложа с вас при две на пет във втория двубой. Сиймор срещу Хауърд. Няма съмнение кой ще бъде победителят.
— Значи ми предлагате да заложа на Сиймор? — попита кралицата.
— За да имат те вашата благословия? Никога — каза Джордж бързо. — Бих желал да заложите на братовчед ми Хауърд, ваше величество. Така ще сте сигурна, че ще спечелите, ще сте сигурна, че залагате на едно от най-добрите и лоялни семейства в цялата страна, а и подобен залог ще ви донесе немалка сума.
Това я разсмя.
— Вие сте наистина прекрасен кавалер. Каква сума желаете да загубите срещу мен?
— Какво ще кажете за пет крони? — попита Джордж.
— Дадено!
— И аз ще заложа — каза внезапно Джейн Паркър.
Усмивката на Джордж се стопи.
— Не мога да ви предложа подходящ залог, лейди Паркър — каза той учтиво. — Защото цялото ми състояние е във ваши ръце, наедно със съдбата ми.
Това пак беше езикът на рицарската любов, на постоянното флиртуване, което продължаваше ден и нощ и което понякога означаваше много, но по-често не означаваше нищо.
— Щях да заложа само няколко крони — Джейн се опитваше да подхване остроумен и изпълнен с ласкателства разговор с Джордж, в който той бе толкова умел. Ана и аз я гледахме критично и не бяхме никак предразположени да й помагаме в опитите й с брат ни.
— Ако загубя срещу нейно величество — а вие ще видите как елегантно тя ще ме остави без пукната пара, — тогава няма да ми остане нищо за когото и да било — каза Джордж. — Всъщност, когато съм до нейно величество, не мога да предложа нищо другиму. Нито пари, нито сърце, нито очи.
— Срамота — прекъсна го кралицата. — Как можете да говорите така на годеницата си?
Джордж й се поклони.
— Ние сме сгодени звездички, обкръжаващи красивата луна — отвърна той. — Най-величествената красота затъмнява всичко останало.
— О, защо не се махнете оттук — каза кралицата. — Тръгвайте и отидете да блещукате някъде другаде, малка звездичке Болейн.