Аз се поизправих. Гордостта на Хауърд ми помогна да изправя рамене и да вирна брадичка.
— Както желаете — отвърнах, не по-малко студена от него.
Той кимна и остави коня си да изостане малко назад. Ние яздехме към стените на града, вече като благородна дама и нейният придружител. Опиянените любовници от дюните бяха останали някъде далеч зад нас — сега ние бяхме едната Болейн и един от хората на Хауърд, които се връщаха обратно в двора.
Вратата беше още отворена, здрачът не беше паднал, а ние яздехме един до друг по калдъръмените улици към замъка. Мостът беше спуснат и ние влязохме направо в конюшнята. Там пояха конете и ги търкаха със стиски слама. Кралят и Ана се бяха върнали преди половин час и слугите разхождаха конете им, за да се охладят, преди да ги нахранят и да ги напоят. Нямаше никаква възможност да завържем личен разговор.
Уилям ме свали от седлото и когато усетих как ръцете му докоснаха талията ми и когато почувствах тялото му до своето, изведнъж ме завладя такъв див копнеж по него, че аз извиках тихичко от болка.
— Добре ли сте? — попита ме той, като ми помогна да стъпя на краката си.
— Не! — пламнах аз. — Не съм добре. Знаете, че не съм.
Тогава и той се развълнува. Хвана грубо ръката ми и ме привлече обратно към себе си.
— Аз съм се чувствал така, както вие сега, месеци наред — заговори той със страстен шепот. — Чувствал съм се така всеки ден и нощ, откакто ви видях за първи път и очаквам това чувство да ме владее до края на живота ми. Помислете за това, Мери. И изпратете да ме повикат. Изпратете да ме повикат, когато разберете, че не можете да живеете повече без мен.
Аз измъкнах ръката си от хватката му и се дръпнах. Очаквах едва ли не да тръгне след мен, но той не го направи. Вървях толкова бавно, че ако беше дори прошепнал името ми, щях да го чуя и да се обърна. Отдалечавах се от него, въпреки че краката ми се влачеха. Преминах през сводестата порта на замъка, независимо от това, че всяка частица от тялото ми крещеше да остана.
Исках да отида в стаята си и да се наплача, но като минавах през голямата зала, Джордж стана от един стол и попита:
— Къде беше?
— На езда — отвърнах аз кратко.
— С Уилям Стафорд — каза той с обвинителен тон.
Оставих го да види зачервените ми очи и треперещата ми уста.
— Да. Е, и?
— О, Боже — каза Джордж по братски. — Боже Господи, не така, глупава блуднице. Отиди да се измиеш и махни това изражение от лицето си, защото за всеки става ясно какво си правила.
— Нищо не съм правила! — възкликнах аз разгорещено още в същия миг. — Нищо! А какво получих в замяна?
Той се поколеба.
— Това няма никакво значение. Побързай.
Аз отидох в стаята си, измих очите си и избърсах лицето си с влажна кърпа. Когато влязох в залата за аудиенции на Ана, там бяха пет-шест дами, които играеха на карти, а Джордж ме чакаше, облегнат в прозоречната ниша, с много мрачно изражение. Той се огледа забързано и предпазливо наоколо, взе ме под ръка и ме изведе към картинната галерия, която се простираше по продължение на една голяма зала, но по това време на деня там нямаше никой.
— Видели са те — каза той. — Не знам как си могла да си въобразяваш, че можеш да се измъкнеш.
— От какво да се измъкна?
Той се спря и ме погледна с такова сериозно изражение, каквото дотогава не бях виждала на лицето му.
— Не бъди толкова наперена — направи ми забележка той. — Видели са те да идваш откъм пясъчните дюни, облегнала глава на рамото му, той те бил прегърнал през кръста, а косата ти била разпусната и развявана от вятъра. Не ти ли беше известно, че чичовите шпиони са навсякъде? Не знаеше ли, че непременно ще те хванат?
— Какво ще стане сега? — попитах аз уплашено.
— Нищо, ако всичко спре дотук. Ето защо аз съм този, който ти го казва, а не чичо или баща ни. Те не искат и да знаят. Що се отнася до теб, те не знаят. Това си остава само между теб и мен, и няма нужда други хора да узнават за това.
— Аз го обичам, Джордж — отвърнах много тихо.
Той наведе глава и продължи нататък по галерията, като ме влачеше след себе си за ръка.
— Това няма значение за хора като нас, и ти го знаеш.
— Не мога да спя, не мога да ям, не мога да правя нищо друго, освен да мисля за него. През нощта го сънувам, по цял ден чакам само да го видя, а когато го видя, сърцето ми се преобръща и имам чувството, че ще припадна от страст.