По лицето му не можеше да се прочете нищо. Той погледна към пътя зад мен.
— Кой ви доведе?
Аз поклатих глава.
— Дойдох сама.
— Какво нещастие се е случило в кралския двор?
— Никакво — отвърнах аз. — Никога не са били по-щастливи. Ожениха се и тя очаква дете. Пред рода Хауърд никога не е блестяло такова бъдеще. Аз ще бъда леля на английския крал.
Уилям се засмя сухо на тези мои думи и погледна надолу към мръсните ми обувки, към прахоляка по дрехите ми за езда и отново се разсмя. Когато погледът ми падна върху лицето му, очите му бяха пълни с топлота.
— Аз нямам нищо — предупреди ме той. — Аз съм човек без име, както вие веднъж правилно отбелязахте.
— Аз нямам нищо освен сто лири годишно — казах аз. — Ще ги изгубя, когато разберат, че съм заминала. А без вас съм никоя.
Той направи едно бързо движение с ръка, сякаш се готвеше да ме притегли към себе си, но се сдържа.
— Не искам заради мен да се окажете разорена — каза той. — Не искам да обеднеете, заради любовта си към мен.
Почувствах как се разтрепервам от близостта му и исках единствено да се окажа в прегръдките му.
— Няма значение — казах аз нетърпеливо. — Кълна ви се, че това вече няма значение за мен.
Тогава той отвори обятията си за мен, аз пристъпих и почти полетях напред. Той ме хвана и ме притисна до себе си, устата му беше върху моята, жадните му целувки обсипаха мръсното ми лице, клепачите, страните и устните ми, като накрая потъна в закопнялата за него уста. После той ме взе на ръце и ме пренесе през прага на дома си, нагоре по стълбите в спалнята, на чистите ленени чаршафи на ниското легло, в неземно щастие.
По-късно той се смя на ухапванията от бълхите и ми донесе огромно дървено корито, пълно с вода, сложи го пред огъня в кухнята, вчеса косата ми и ме провери за въшки, докато аз отпуснах глава и се отдадох на блаженството от обливащата по кожата ми ароматна вода. Той сложи корсажа, фустите и бельото ми на една страна за пране и настоя да облека ризата му и чифт негови панталони, които аз опасах около кръста си и запретнах крачолите им като моряк на палубата. Той отведе кобилата ми на полянката, където тя се разхождаше с удоволствие без седлото си и подтичваше в галоп с ловния кон на Уилям, подскачайки и ритайки като младо жребче. Тогава той ми приготви една голяма купа овесена каша с жълт мед, отряза ми филия пшеничен хляб с пухкаво масло и дебел къс сирене от Есекс. Смя се на разказа ми за пътешествието с Джими и ми се скара, задето съм тръгнала без придружители, след което отново ме отведе в леглото, и ние правихме любов целия следобед, докато небето не притъмня и не огладняхме отново.
Вечеряхме на свещ в кухнята. В моя чест Уилям закла едно по-голямо пиле и го опече на шиш. Въоръжих се с работните му ръкавици и се заех да обръщам шиша, докато той наряза хляб, наточи малко бира и слезе в хладното мазе за масло и сирене.
Когато се нахранихме, притеглихме столчетата към огъня и пихме един за друг, след което потънахме в мълчалив унес.
— Не мога да повярвам — казах аз миг по-късно. — Не съм мислила за това какво ще стане, след като дойда при теб. Не съм мислила за твоя дом. Нито за това какво ще правим после.
— А какво мислиш сега?
— Още не зная какво да мисля — признах аз. — Предполагам, че ще свикна. Ще бъда фермерска съпруга.
Той се наведе напред и хвърли един къс торф в огъня. Той запламтя в червено сред останалите.
— А семейството ти? — попита той.
Свих рамене.
— Остави ли им някакво писмо?
Аз поклатих глава.
— Нищо не оставих.
Той се разсмя.
— О, любов моя, за какво мислеше?
— Мислех за теб — казах аз простичко. — Изведнъж осъзнах колко много те обичам. Можех да мисля само за това, че трябва да дойда при теб.
Уилям се пресегна и погали косите ми.
— Добро момиче — каза той одобрително.
Аз се засмях.
— Добро момиче ли?
— Да — каза той без смущение. — Много.
Аз се облегнах назад, отдадена на милувката му, ръката му се плъзна от главата ми надолу, към задната част на врата ми. Той го хвана здраво и ме разтърси нежно, както котката прави с малките котенца. Затворих очи и потънах в удоволствието от милувката.
— Не можеш да останеш тук — каза той нежно.
Аз отворих очи изненадано.
— Не мога ли?
— Не — той вдигна ръка, за да ме възпре. — Не защото не те обичам, а именно защото те обичам. И трябва да се оженим. Но в същото време нека да извлечем възможно най-голяма полза от положението.
— За пари ли говориш? — попитах аз, малко изненадана.