— На следващия ден ще се окажеш на ешафода, ако не внимаваш с приказките — предупредих го аз.
Той се разсмя, взе ръката ми и я целуна.
— Отивам да намеря някое местенце извън стените на двореца, където да прекарваме всяка нощ заедно, дори да се налага дните ни да протичат по този начин.
— Да — казах аз. — И аз точно това искам.
Той ми се усмихна.
— Ти си моята съпруга — каза той нежно. — Няма да те пусна точно сега.
Намерих Ана в покоите, предназначени за кралицата, където тя започваше да работи над едно огромно покривало за олтар. Сцената дотолкова ми напомни за кралица Катерина, че аз примигнах няколко пъти, и едва тогава забелязах очевидните разлики. Придворните дами на Ана бяха до една от рода Хауърд или подбрани наши фаворитки. Най-хубава от всички без съмнение беше нашата братовчедка Мадж Шелтън, новото момиче на Хауърд, дошло в двора, а най-богата и най-влиятелна беше Джейн Паркър, съпругата на Джордж. Самата атмосфера в стаята беше друга: кралица Катерина често молеше някоя от нас да й почете от Библията или от някоя книга с проповеди. Ана предпочиташе музика — когато влязох, в покоите й имаше четирима музиканти, а една от дамите вдигна глава от бродерията и запя.
Освен това в стаята имаше и господа. Кралица Катерина, израснала в стриктното уединение на испанския кралски двор, винаги държеше на формалностите, дори след толкова години живот в Англия. Благородниците я посещаваха заедно с краля и тя винаги ги приветстваше и ги забавляваше по кралски — но общо взето кавалерите не се мяркаха сами в покоите на кралицата. Всички флиртове започваха в градините, където никой не следеше за каквото и да било, или пък по време на лов.
Атмосферата при Ана беше много весела. В стаята имаше петима-шестима мъже; там беше сър Уилям Бреретън, който помагаше на Мадж да подбира копринените си конци по цветове, сър Томас Уайът седеше до прозореца и слушаше музика, сър Франсис Уестън се беше надвесил над рамото на Ана и хвалеше уменията й да бродира, а в ъгъла на стаята Джейн Паркър си шепнеше увлечено нещо с Джеймс Уайвил.
Ана едва вдигна поглед към мен, когато влязох в покоите, преоблечена в чиста зелена рокля.
— О, ти се върна — каза тя безразлично. — Децата ти оправиха ли се?
— Да — казах аз. — Имаха само лека хрема.
— Трябва да е прекрасно в Хевър — забеляза сър Томас Уайът от прозореца. — Има ли вече нарциси край реката?
— Да — отвърнах бързо, но се поправих. — Напъпили са.
— Но най-красивото цвете от Хевър е тук — каза сър Томас, поглеждайки към Ана.
Ана вдигна поглед от бродерията си.
— Също напъпила — каза тя предизвикателно и дамите се разсмяха в един глас с нея.
Погледнах първо сър Томас, а после Ана. Не бях предполагала, че тя може дори да намекне за бременността си, особено пред един благородник.
— Да можех аз да съм онази пчеличка, която е лудувала из венчелистчетата — продължи сър Томас неприличната закачка.
— Щяхте да разберете, че листенцата са здраво затворени за вас — каза Ана.
Блесналите очи на Джейн Паркър шареха от единия участник в играта към другия, сякаш гледаше игра на тенис. Цялата тази размяна на реплики изведнъж ми се видя загуба на времето, което можех да прекарам заедно с Уилям и осъзнах, че това не е нищо повече от поредния маскарад на театралната сцена на двора. Бях зажадняла за истинска любов.
— Кога тръгваме? — попитах аз, като прекъснах флирта им. — Кога ще бъдем пак на път?
— Следващата седмица — каза Ана с безразличие, като клъцна един конец. — Отправяме се към Гринич, струва ми се. Защо?
— Изморих се от града.
— Колко си неспокойна — оплака се Ана. — Току-що се е върнала от Хевър, а иска пак да тръгва на път. Трябва ти мъж, който да те озапти, сестричке. Вдовството ти продължи твърде дълго.
Аз веднага седнах до прозореца при сър Томас.
— Едва ли е необходимо, всъщност — отвърнах аз. — Ето, виж, стоя кротко като сънлива котка.
Ана се изсмя сухо.
— Всеки би си помислил, че си развила неприязън към мъжете.
Дамите се засмяха на тази злобна забележка.
— Нищо повече от неблагоразположение.
— Никога не си имала репутацията на неблагоразположена — каза Ана лукаво.
Аз й се усмихнах в отговор.
— А ти никога не си имала репутацията на благоразположена. Но, както виждам, сега и двете сме доволни.
Тя прехапа устна при тази забележка, и аз видях, че тя премисляше как да ме среже в отговор, и как отхвърляше половината от това, което й идваше наум като преценяваше, че то е или твърде неприлично, или твърде близо до истината за собствения й статут на кралска любовница, която не е била нищо повече от това, което бях аз някога.