— Хвала на Бога за това — каза тя набожно и наведе глава над работата си.
— Амин — отвърнах аз също толкова мило, колкото и тя.
За мен дните в Уестминстър в двора на Ана бяха дълги. През деня можех да видя Уилям само по някаква случайност. Като помощник на кралския церемониалмайстор от него се изискваше да е близо до краля през голяма част от времето. Хенри започна да го харесва, искаше съветите му за коне и често яздеше с него. Мислех над иронията в това, че моят Уилям, така непригоден за живота в кралския двор, бе станал такъв фаворит. Но Хенри обичаше да му говорят открито, стига да не го засягат лично.
Само през нощта аз и Уилям можехме да бъдем заедно и насаме. Той беше наел едно помещение точно срещу двореца Уестминстър — таванче под наклонените греди на една стара сграда. Когато лежахме будни в леглото, аз дочувах сънливите птички, които се наместваха в гнездата си. Имахме малък сламеник, маса с два стола, камина, на която затопляхме храната от вечерята в двореца, и това беше всичко. Това беше всичко, което искахме.
Всеки ден се събуждах призори от докосването му, от насладата от топлината и упойващия аромат на кожата му. Никога преди не бях лежала до мъж, който да ме обича така отдадено и заради самата мен, и това беше главозамайващо преживяване. Никога не бях лягала до мъж, чието докосване обожавах, без да е необходимо да крия обожанието си, да го преувеличавам или да го преправям по някакъв начин. Аз просто го обичах така, сякаш той беше моят единствен любим, който ме обича със същото простичко желание и плам, което ме накара да се зачудя какво ли съм си мислела, че правя през всичките тези години, през които бях увлечена от фалшивия блясък на суетата и похотта. През цялото това време не съм подозирала съществуването на истинското злато.
Скарването с чичо ни хвърли лека сянка върху коронацията на Ана. Аз бях в покоите й, когато той й се нахвърли яростно, ругаейки я, че се смята за толкова велика, та е забравила кой я е издигнал до сегашното й положение. Ана сложи ръка на корема си с вбесяващо самодоволство и му каза, че тя е велика заради тялото си и че много добре си дава сметка кой я е издигнал дотук.
— За Бога, Ана, ще си спомните кое е вашето семейство — кълнеше се той.
— Как бих могла да забравя? Вие сте навред около мен като оси около гърне с мед. Само да направя една крачка, вечно се спъвам в някой от вас, дошъл да ме моли за поредното благоволение.
— Аз не моля — отсече той. — Аз имам права.
Тя обърна главата си към него при тези думи.
— Не и над мен! Говорите на своята кралица.
— Говоря на племенницата си, която щеше да бъде прокудена от двора и опозорена за прелюбодейство с Хенри Пърси, ако не бях аз — изсъска той.
Тя скочи на крака така, сякаш се канеше да му се нахвърли.
— Ана! — викнах аз. — Сядай! Стой спокойно! — аз погледнах към чичо си. — Тя не трябва да се тревожи! Детето!
Той я изгледа зверски, след това се овладя.
— Разбира се — каза той с приповдигната учтивост. — Сядайте, Ана. Спокойно.
Тя отново потъна в стола си.
— Никога не говорете за това — процеди тя. — Кълна се, независимо от това, че сте ми чичо, ако продължите да повтаряте тази стара клевета срещу мен, ще ви изправя пред съда.
— Аз съм дворцов сановник — процеди той през зъби. — Бях един от най-великите мъже в Англия, още когато вие сте били в детската стая.
— А преди това вашият баща е бил предател и е лежал в Тауър — каза тя победоносно. — Запомнете добре, както аз помня, че ние всички сме Хауърд. Ако вие не сте на моя страна, и аз няма да бъда на ваша. Можете да опознаете отново Тауър отвътре и това зависи от една моя дума.
— Кажете я — процеди той и излезе наперено от стаята, без да се поклони. Тя се взираше след него.
— Мразя го — каза тя много тихо. — Ще го разоря и ще го превърна в нищожество.
— Не мисли за това — казах аз бързо. — Имаш нужда от него.
— Нямам нужда от никого — каза тя бездушно. — Кралят е изцяло мой. Имам сърцето и страстта му, и нося неговия син. Нямам нужда от никого.
Те още не се бяха помирили, когато чичо дойде да съпроводи Ана в деня на коронацията й в Лондон. Тя трябваше да бъде, според предвижданията на Джордж, най-величествената коронация на всички времена. Ана беше заповядала да изгорят герба с изобразения на него нар на баржата на кралица Катерина, сякаш Катерина е била узурпаторка, а не законна кралица. На негово място стоеше гербът на Ана и инициалите й, преплетени с тези на Хенри. Народът се присмиваше дори на това — казваха, че се чете като „ХА-ХА!“ и че това бил присмех над нещастието на Англия. Новият девиз на Ана се четеше навсякъде и гласеше: „Най-щастливата“. Дори Джордж изсумтя възмутено, когато го видя за първи път.