— При това той те обича — казах аз, като си помислих как се беше променил живота ми, откакто имах любовта на един добър мъж.
Ана сви рамене.
— О, да — каза тя с безразличие. Тя докосна корема си. — Само да знаех, че е момче. Ако можех само да бъда коронована, знаейки, че синът ми е вече в детската стая!
Аз я потупах нежно по рамото, ала милувката ми беше непохватна. Откакто спряхме да делим едно легло, ние рядко се докосвахме. Откакто тя имаше цял куп слугини, аз вече не сресвах косите й и не пристягах роклята й. Тя още беше близка с Джордж, но се беше отчуждила от мен; а и след като ми взе сина, между нас се появи мълчалива вражда. За мен беше странно, че бе готова да ми довери своята слабост. Блясъкът на положението й на кралица покриваше Ана като емайл на статуетка.
— Няма да ти се наложи да чакаш дълго — казах нежно.
— Три месеца.
На вратата се почука, Джейн Паркър влезе, а лицето й грееше от възбуда.
— Чакат ви! — каза тя без дъх. — Време е. Готова ли сте?
— Простете? — попита Ана ледено. Само за миг сестра ми потъна зад маската си на кралица. Джейн се поклони.
— Ваше величество! Моля да ме извините! Исках да кажа, че чакат ваше величество.
— Готова съм — каза Ана и стана на крака. Останалите придворни дами влязоха в стаята и поправиха плаща й, аз нагласих шапчицата й и подредих косите й по раменете.
Тогава сестра ми, момичето Болейн, тръгна, за да бъде коронясана за кралица на Англия.
Аз прекарах нощта на коронацията на Ана с Уилям в спалнята си в Тауър. Трябваше да споделя леглото си с Мадж Шелтън, но тя ми прошепна, че ще отсъства цялата нощ, така че докато траеше празненството в кралския двор, Уилям и аз се прокраднахме в стаята ми, заключихме вратата, хвърлихме още една цепеница в огъня, бавно и чувствено се съблякохме и се любихме.
През нощта се събудихме, правихме любов и отново се унесохме в сънена, но непрестанна възбуда и удовлетворение, и към пет часа сутринта, когато започна да се развиделява, и двамата бяхме сладостно изтощени и прегладнели.
— Хайде — каза ми той. — Да излезем и да намерим нещо за хапване.
Ние се облякохме, аз сложих наметало с качулка, за да скрия лицето си, измъкнахме се от спящия Тауър и излязохме из улиците на града. Половината от мъжете в Лондон явно бяха пияни и лежаха в канавките, заради безплатното вино, което се лееше от фонтаните в чест на Аниния триумф. Ние прескачахме отпуснатите тела през целия път нагоре до манастира на миноритките.
Вървяхме хванати за ръце, без да ни е грижа дали ще ни видят в този обзет от разпуснатост и пиянство град. Уилям ме поведе към една пекарна и отстъпи назад, за да види дали от изкривения комин излиза дим.
— Подушвам хляб — казах аз, душейки въздуха и смеейки се на собствения си глад.
— Ще чукам, докато не го събудя — каза Уилям и заблъска по страничната врата.
Приглушен глас отвътре му отговори и един мъж със зачервено лице, изпоцапано с брашно, му отвори широко вратата.
— Може ли да купя един хляб? — попита Уилям. — И нещо за закуска?
Мъжът запримигва от светлината, която идваше от улицата.
— Ако имате пари — каза той навъсено. — Защото, Господ ми е свидетел, аз профуках и последния си грош.
Уилям ме бутна в пекарната. Вътре беше топло и ухаеше вкусно. Всичко беше покрито с бяло брашно, даже масата и табуретките. Уилям избърса едната с наметалото си и ме настани да седна.
— Малко хляб — каза той. — Два малки канчета бира. И малко плодове, ако имате, за дамата. Две варени яйца и може би малко свински бут? Сирене? Всичко вкусно, което ви се намира.
— Това ми е първият хляб, който вадя днес — промърмори недоволно мъжа. — Едва съм сложил хапка в устата си тази сутрин, а пък сега трябва да тичам насам-натам и да режа храна за придворните.
Звънът и блясъкът на една сребърна монета промениха всичко.
— Имам прекрасен свински бут в килера и сирене, току-що пристигнало от провинцията, правено е от братовчед ми — каза пекарят убедително. — А жена ми ще стане и ще ви наточи бирата сама. Бива я да вари пиво, няма да намерите по-добър вкус в цял Лондон.
— Благодаря — каза Уилям снизходително, седна до мен, примигна и намести ръката си удобно около кръста ми.
— Младоженци ли сте? — попита мъжът, докато обръщаше самуните хляб, зърнал как ме гледа Уилям.
— Да — казах аз.
— Дано бракът ви да бъде дълъг — пожела той с известно съмнение в гласа и сложи самуните на дървените полици.