— Амин — каза Уилям тихо и ме придърпа към себе си, целуна устните ми и ми прошепна на ухото: — Винаги ще те обичам точно както сега.
Уилям ме изпрати до една малка странична врата на Тауър, а после слезе надолу по реката да наеме лодкар, за да влезе от страната на шлюза. Когато се прибрах, Мадж Шелтън беше в стаята ни, но беше твърде заета да реши косите си и да се преоблича, та да се чуди къде съм била толкова рано сутринта. Половината придворни бяха осъмнали не където трябва. Триумфът на Ана — любовницата, която бе станала съпруга — беше вдъхновение за всяка разпусната жена в страната.
Измих лицето и ръцете си и се облякох, за да отида с Ана и с другите придворни на сутрешната литургия. В първия си ден като кралица, Ана беше облечена много богато в тъмна рокля и обсипана с диаманти шапчица и дълъг наниз от перли, преметнати два пъти около шията й. Тя още носеше златното „Б“ на Болейн и държеше молитвеник, обкован в злато. Тя кимна, когато ме видя, аз се поклоних ниско и запристъпвах след шлейфа на дрехата й, сякаш това бе чест за мен.
След литургията и след закуската с краля, Ана започна да пренарежда домакинството си. Много от придворните на кралица Катерина бяха преориентирали своята преданост без това да им причинява особени неудобства и като всички нас, те предпочитаха да бъдат в близост до изгряващата звезда, вместо до падналата кралица. Вниманието ми привлече името Сиймор.
— Има ли някакви момичета от рода Сиймор в свитата си? — попитах аз с любопитство.
— Коя по-точно? — попита Джордж разсеяно, като ми подаде списъка с имена. — За тази Агнес разправят, че била същинска уличница.
— Джейн — каза Ана. — Но аз ще взема леля Елизабет и братовчедката Мери. Мисля, че имаме достатъчно дами от рода Хауърд, за да неутрализираме влиянието на една Сиймор.
— Кой й осигури службата? — попита Джордж.
— Кой ли не моли за служба — каза Ана уморено. — Всички и постоянно. Помислих си, че мога да направя малка отстъпка за едно-две момичета от други семейства. Хауърд не може да имат всичко.
Джордж се разсмя.
— О, наистина ли?
Ана придърпа един стол от масата, постави ръка на корема си и въздъхна. Джордж беше нащрек.
— Уморена ли си? — попита той.
— Леки болки — тя ме погледна. — Това няма значение, нали? Малки пристъпи на болка? Нали не означават нищо?
— С Катерина имах доста силни болки, а я износих до края и имах лесно раждане.
— Но това не означава, че ще е момиче, нали? — попита Джордж разтревожено.
Аз ги погледнах и двамата — дългите носове на Болейн, издължените им лица и тези трескави очи. Това бяха същите черти, които цял живот се бяха отразявали в огледалото пред самата мен, с изключение на това, че сега вече нямах това жадно изражение на лицето.
— Бъди спокоен — казах аз меко на Джордж. — Няма нито една причина на този свят тя да не роди най-прекрасния син. А да се тревожи е най-лошото, което може да направи.
— Все едно, че ми казваш да не дишам — отсече Ана. — Имам чувството, че нося цялото бъдеще на Англия в утробата си. А кралицата имаше безчет спонтанни аборти.
— Защото тя не беше негова законна жена — каза Джордж успокояващо. — Защото бракът им никога не е бил валиден. Разбира се, че Бог ще те дари със син.
Тя бавно протегна ръка през масата. Джордж я стисна здраво. Аз ги погледнах и двамата, виждах отчаяната им амбиция, която все още ги движеше със същата сила, с която ги движеше и когато бяха само деца на дребен издигащ се благородник. Гледах ги и вкусвах от сладостта на своето бягство.
Замълчах за миг и после казах:
— Джордж, чух за теб някои слухове, които не са в твой интерес.
Той ме погледна с дяволита усмивка.
— Не се и съмнявам, че е така!
— Не е шега работа — казах аз.
— От кого ги чу? — отвърна той.
— Дворцови клюки — поясних аз. — Според които сър Франсис Уестън е част от разпусната компания, в която участваш и ти.
Той погледна бързо към Ана, за да види доколко тя е наясно.
Ана ме погледна въпросително. На нея определено не й беше ясно за какво говоря.
— Сър Франсис е верен приятел.
— Така казва кралицата — опита да се пошегува Джордж.
— Защото тя не знае и половината, за разлика от теб — отвърнах му аз.
Ана застана нащрек.
— Трябва да съм почти съвършена — каза тя. — Не мога да си позволя да дам повод на хората да говорят на краля нещо против мен.
Джордж потупа ръката й.
— Това не е нищо — увери я той. — Не се ядосвай. Става въпрос за няколко разюздани нощи и за малко повечко пиене. Разпуснати жени и високи залози. Никога няма да те злепоставя, Ана, обещавам ти.