— Свиках семейството на събрание, за да разбера какви са плановете ви, ваше величество — каза чичо ми спокойно. — Би ми било от полза да разбера дали действително чакате дете и кога се очаква неговото раждане.
Ана повдигна тъмните си вежди, сякаш въпросът беше нахален.
— И вие задавате този въпрос на мен?
— Смятах да питам сестра ви или майка ви, но след като сте тук, мога да попитам направо вас — каза той. Не изпитваше никакво страхопочитание към Ана. Той бе служил на далеч по-страшни монарси: на бащата на Хенри и на самия Хенри. Бе се изправял срещу атакуваща кавалерия. Ана, независимо от величествения си вид, не можеше да го изплаши.
— През септември — каза тя кратко.
— Ако и този път бъде момиче, той вече ще покаже разочарованието си — отбеляза чичо ми. — Той имаше достатъчно неприятности около признаването на Елизабет за наследница на короната вместо Мери. Тауър е претъпкан с хора, отказали да се отрекат от Мери. Томас Мор и епископ Фишър със сигурност ще се присъединят към тях. Ако вие обаче родите момче, никой няма да може да оспори правата му.
— Момче ще е — каза Ана убедено.
Чичо ми й се усмихна.
— Така се надяваме и всички ние. Кралят ще си намери жена, когато сте бременна в последните месеци — въпреки че Ана изправи глава с желанието да говори, той не оставяше никого да го прекъсва. — Той винаги го прави, Ана. Трябва да се отнасяте по-спокойно към тези неща, а не да му се нахвърляте.
— Аз няма да търпя това — каза тя категорично.
— Ще ви се наложи — каза той, също толкова безкомпромисно.
— Той нито веднъж не е погледнал встрани през всичките тези години, когато ме ухажваше — каза тя. — Нито веднъж.
Чичо ми се изсмя отсечено и аз видях как баща ми се усмихва.
— Ухажването е нещо друго. Все едно, аз съм избрал момичето, което ще го забавлява — каза чичо ми. — Момиче от рода Хауърд.
Почувствах как по кожата ми избива пот. Усетих, че съм пребледняла, когато Джордж внезапно процеди тихо:
— Сядай! — с половин уста.
— Коя? — попита Ана остро.
— Мадж Шелтън — каза чичо.
— О, Мадж — казах аз и сърцето ми се разтуптя с облекчение, а бузите ми поруменяха, когато кръвта се върна в тях. — Това ли момиче…
— Тя ще го занимава и си знае мястото — отсъди баща ми, сякаш не обричаше поредната си племенница на грехопадение и прелюбодейство.
— А вашето влияние няма да отслабне — изсъска Ана.
Чичо ми се усмихна.
— Това, разбира се, е вярно, но вие кого предпочитате? Може би някоя Сиймор? След като знаем със сигурност, че това ще се случи, няма ли да е най-разумно да изберем за целта момиче, което ще се подчинява на нашата воля?
— Зависи от това какво ще й повелявате — отвърна кратко Ана.
— Да го забавлява, докато вие сте се оттеглили — каза той спокойно. — Нищо повече.
— Няма да я оставя да се урежда като негова любовница, няма да я оставя да има най-добрите покои, да носи накити, нови дрехи и да се развява под носа ми — предупреди го Ана.
— Да, вие най-добре от всички жени би трябвало да знаете колко тежко е това за една вярна съпруга — отвърна чичо ми.
Тъмните очи на Ана го стрелнаха. Той се усмихна.
— Мадж ще забавлява краля по време на вашето усамотение, а когато се върнете в двора, тя ще изчезне — обеща той. — Ще се погрижа да си намери добър съпруг и Хенри ще забрави за нея толкова лесно, колкото се е захванал с нея.
Ана барабанеше с пръсти по масата. Всички виждахме, че тя води вътрешна борба.
— Ще ми се да можех да ви вярвам, чичо.
— Ще ми се да го правехте — той се усмихна на нейната колебливост. Той се обърна към мен и аз почувствах познатото трепване и страх от неговото внимание. — Мадж Шелтън дели легло с вас, нали така?
— Да, чичо — казах аз.
— Дайте й насоки как да се държи и как да се грижи за себе си — той се обърна към Джордж. — А вие задръжте вниманието на краля върху Ана и Мадж.
— Да, сър — каза Джордж непринудено, все едно никога не бе мечтал за кариера, различна от тази на сводник в кралски харем.
— Добре — каза чичо и стана на крака, с което даваше знак, че това е краят на срещата. — О, има още нещо… — ние всички зачакахме покорно какво ще каже, с изключение на Ана, която гледаше през единия прозорец към градината, където придворните играеха на кегли под слънчевите лъчи, а кралят, както винаги, беше в центъра на вниманието.