— Какво мислиш, любов моя?
— За какво?
— За това малко закръглено коремче.
Аз извърнах глава, така че той да не види усмивката ми.
— Не бях забелязала.
— Е, аз забелязах — каза той невъзмутимо. — А сега ми кажи. Откога си знаела?
— От два месеца — признах аз. — И бях разкъсвана от радост и от страх, защото това ще бъде нашата гибел.
Той ме взе в прегръдките си.
— Никога — каза той. — Това е нашият първороден Стафорд, който ще ни донесе голяма радост. Не бих могъл да бъда по-щастлив. Син, който да прибира кравите от паша или дъщеричка, която да ги дои, каква си ми умница.
— Момче ли искаш да е? — попитах аз с любопитство, като си мислех за вечната Болейнова тема.
— Ако там вътре има син, искам момче — каза той непринудено. — Искам това, което е там, любов моя.
Бях освободена от задълженията си в двора, за да навестя децата си в Хевър през юли и август, докато Ана и кралят бяха на път. Уилям и аз прекарахме най-хубавото лято досега заедно с децата, но когато дойде време да се връщаме в двора, аз носех бебето толкова високо и толкова гордо, че щеше да се наложи да съобщя на Ана новината и можех само да се надявам, че тя ще ме защити от гнева на чичо ми заради моята бременност така, както аз я бях пазила от краля, когато тя пометна.
Имах късмет, когато пристигнах в Гринич. Кралят беше излязъл на лов с по-голямата част от придворните. Ана седеше в градината на една чамова пейка, със сенник над главата си и неколцина музиканти й свиреха. Някой четеше любовни стихове. Спрях за миг и пак ги погледнах. Те всички бяха по-стари, отколкото ги помнех. Това не беше вече двор на млад крал. Те изглеждаха някак излинели в сравнение с времето, когато кралица Катерина беше на трона. От всички тях лъхаше екстравагантност и блясък, сипеха се много красиви думи и се чувстваше някаква похот, която владееше тези хора и която не беше породена от късното лятно слънце, нито от виното. Дворът беше станал по-изтънчен, но по-остарял; бих казала дори покварен. Човек имаше чувството, че тук можеше да се случи какво ли не.
— О, ето я и сестра ми — отбеляза Ана, като заслони очите си с ръка. — Добре дошла, Мери. Насити ли се на провинцията?
Аз бях разпуснала плаща си за езда около тялото си.
— Да — казах аз. — Дойдох, за да потърся слънчевото сияние на твоя кралски двор.
Ана се разхили.
— Много добре казано — каза тя. — Но все пак ще трябва да те дообуча, за да станеш истинска придворна дама. Как е синът ми Хенри?
Стиснах зъби, когато чух тези думи, и тя добре си даваше сметка за това.
— Изпраща ти любовта и покорството си. Имам копие от писмото, което ти е написал на латински. Той е умно момче и учителят му е доволен от него освен това се научи да язди много добре това лято.
— Добре — каза Ана. Аз, разбира се, бях безинтересна жертва, затова тя престана да ми обръща внимание и се обърна към сър Уилям Бреретън. — Ако не можете да измислите по-добра рима на „любов“ от „улов“, ще трябва да дам наградата на сър Томас.
— Картоф? — предложи той.
Ана се разсмя.
— Какво? „Кралице прелестна, единствена моя любов, така копнея да ви даря с един пресен картоф?“
— Любовта е невъзможна — отбеляза сър Томас. — Както в поезията, така й в живота, нищо не се римува с нея.
— Женитба — предложи Ана.
— Любовта определено не върви с женитбата, защото женитбата е нещо съвсем друго. Като за начало, тя има три срички, на които се противопоставят две. И второ, думата не е хармонична.
— Моят брак е хармоничен — каза Ана.
Сър Томас се поклони.
— Във всичко, което вие правите, има хармония — подчерта той. — И все пак, думата не се римува с нищо полезно.
— Наградата се полага на вас, сър Томас — каза Ана. — Няма нужда да ме ласкаете със същата умелост, с която пишете поезия.
— Не е ласкателство да се казва истината — каза той, коленичил пред нея. Ана му даде една малка златна верижка, която измъкна от пояса си, той я целуна и я прибра в джоба на дрехата си.
— А сега — каза Ана, — аз отивам да се преоблека, преди кралят да се върне от лов и да поиска да вечеря. — Тя стана на крака и огледа придворните си дами. — Къде е Мадж Шелтън?
Възцарилата се тишина й каза всичко.
— Къде е тя?
— На лов с краля, ваше величество — осмели се една от дамите.
Ана вдигна едната си вежда и ме погледна, тъй като аз бях единствената от свитата й, която знаеше, че Мадж е била избрана за любовница на краля от чичо ни, но само за времето, когато Ана бе бременна и на легло. Сега Мадж като че ли се опитваше да напредне по своя собствена воля.