— Ана — извиках аз, напълно втрещена.
Тя обърна разяреното си лице към мен.
— Да извикам ли стражата да те изхвърлят през портите на двореца? — попита тя. — Защото се кълна, че точно това ще направя.
Аз паднах на колене.
— Синът ми — това беше всичко, което успях да кажа.
— Моят син — каза тя отмъстително. — Ще му кажа, че майка му е мъртва и че трябва да нарича мен майка. Любовта ти струваше всичко, Мери. Надявам се да ти донесе щастие.
Нямаше какво повече да кажа. Аз станах бавно на краката си с мъка заради тежестта на корема си. Тя така ме гледаше като се мъчех, сякаш по-скоро би ме бутнала, отколкото да ми помогне. Аз се обърнах към вратата и застанах с ръка на дръжката, в случай, че тя променеше намерението си.
— Синът ми…
— Махай се — каза тя. — Ти си мъртва за мен. И не се доближавай до краля, защото ще му разкажа каква развратница си била.
Аз излязох през вратата и отидох в спалнята си.
Мадж Шелтън се преобличаше пред огледалото. Когато ме чу да влизам, тя се обърна с блестяща усмивка на младото си лице. Забеляза мрачното ми изражение и видях как очите й се разширяват. Само един поглед ми каза всичко, което ни отличаваше една от друга, разликата в положението ни и в семейство Хауърд. Тя беше младо момиче, което имаше всичко за продан, а аз бях жена с два брака, която щеше да има три деца на двадесет и седем, захвърлена от семейството си и нямах никого, на когото да разчитам освен на един мъж с малко стопанство в провинцията. Аз бях жената, която е имала шанс и го е пропиляла.
— Да не си болна? — попита ме тя.
— Съсипана съм — казах аз лаконично.
— О — каза тя с глупостта на суетната младост. — Съжалявам.
Аз успях да се засмея мрачно.
— Не се тревожи — отвърнах унило. — Кой каквото си посее…
Хвърлих плаща си за езда на леглото, тя видя издутия корем под корсажа ми и ахна ужасено.
— Да — казах аз. — Чакам бебе и съм омъжена, ако искаш да знаеш.
— А кралицата? — попита тя шепнешком, защото знаеше като всички нас, че онова, което кралицата истински ненавиждаше, бяха плодовити жени.
— Не е особено доволна — казах аз.
— А съпругът ти?
— Уилям Стафорд.
Едно пламъче в погледа й ми каза, че тя е забелязала повече, отколкото е казала.
— Толкова се радвам за теб — каза тя. — Той е хубав мъж и добър човек. Помислих си, че го харесваш. Значи всичките тези нощи…?
— Да — отвърнах й аз кратко.
— Какво ще стане сега?
— Ще трябва сами да се оправяме в живота — казах аз. — Ще отидем в Рочфорд. Там той има малка ферма. Вероятно ще се справяме.
— О, има малка ферма? — попита Мадж недоверчиво.
— Да — казах аз с внезапен прилив на жизненост. — А защо не? Може да се живее и на други места освен в палати и дворци. Има и друга музика, на която може да се танцува освен дворцовата музика. Няма нужда цял живот да прислужваме на крал и на кралица. Аз прекарах целия си живот тук, в двора, и тук пропилях моминските си години и младостта си. Съжалявам, че ще съм беднячка, но дявол да ме вземе, ако ми липсва живота в двора.
— А децата ти? — попита тя.
Въпросът изсмука всичките ми сили, сякаш някой ме бе ударил с все сила по корема. Коленете ми премаляха и аз се отпуснах на пода; имах чувството, че сърцето ми ще изскочи.
— О, децата ми — прошепнах аз.
— Кралицата ще ги задържи ли? — попита тя.
— Да — казах аз. — Да. Тя ще задържи сина ми.
Можех да кажа още много неща, при това твърде горчиви. Можех да кажа, че тя ще задържи сина ми, защото не може да има свой собствен. Че е взела от мен всичко, което можеше да се вземе, и че ще продължава да ми взема всичко. Че аз и тя бяхме сестри, но и смъртни съпернички, и че нищо не можеше да ни спре да гледаме в паницата на другата и да се безпокоим, че тя е получила повече. Ана искаше да ме накаже затова, че отказвах да я следвам като безмълвна сянка. И тя знаеше, че бе избрала да ми отнеме онова, с което никога не можех да се разделя.
— Поне ще се отърва от нея — казах аз. — И ще се отърва от амбициите на това семейство.
Мадж ме погледна с широко отворени очи, в които се четеше невинна алчност.
— Бягаш, но накъде?
Ана побърза да обяви заминаването ми. Майка ми и баща ми не пожелаха дори да ме видят, когато напуснах двора. Само Джордж дойде да следи товаренето на сандъците ми в колата и гледаше как Уилям ми помага да се кача на седлото, и после възсяда собствения си ловен кон.