— Пиши ми — каза Джордж. Той беше навъсен и тревожен. — Достатъчно добре ли се чувстваш, за да яздиш по целия този дълъг път?
— Да — казах аз.
— Аз ще се погрижа за нея — увери го Уилям.
— Досега не го правиш много успешно — каза кисело Джордж. — Тя е опозорена, лишена от пенсия и й забраниха достъп до двора.
Видях как Уилям стисна юздите по-здраво, а конят му пристъпи встрани.
— Не по моя вина — каза Уилям безразлично. — Всичко това е от проклетията и амбицията на кралицата и на семейство Болейн. Във всяко друго семейство в страната, на Мери щеше да бъде разрешено да се омъжи за благородник по свой избор.
— Престанете — казах аз бързо, преди Джордж да е успял да отговори.
Джордж си пое дъх и приведе глава.
— Не се е радвала на най-прекрасното отношение — съгласи се той. Той погледна Уилям, застанал високо на коня си над него, и се усмихна с печалната си, очарователна Болейнова усмивка. — Умовете ни бяха заети с други цели, а не с нейното щастие.
— Знам — каза Уилям. — Но не и моят ум.
Джордж изглеждаше тъжен.
— Ще ми се да ми кажеш тайната на истинската любов — каза той. — Ето ви вас двамата сега, потегляте направо към края на света, а изглеждате така, сякаш някой ви е подарил графство.
Аз подадох ръката си на Уилям и той я стисна здраво.
— Намерих мъжа, когото обичам и това е всичко — казах аз простичко. — Никога не бих могла да намеря някой, който да ме обича повече от него, нито пък да е по-честен човек.
— Тръгвайте тогава! — каза Джордж. Той свали шапка, когато колата потегли, клатушкайки се напред. — Тръгвайте и дано бъдете щастливи заедно. Ще направя всичко по силите си, за да ти върна старото положение и издръжката.
— Само децата ще са ми достатъчни — казах аз. — Това е всичко, което искам.
— Ще говоря с краля, когато мога, а ти пиши. Може би ще е добре да пишеш на Кромуел, а аз ще говоря с Ана. Не заминаваш завинаги. Ще се върнеш пак, нали? Нали ще си дойдеш?
Гласът му звучеше странно — не така, сякаш ми обещаваше успешно завръщане в сърцето на кралството, а сякаш го беше страх да остане без мен. Това не беше гласът на един от най-високопоставените мъже в кралския двор, а по-скоро на уплашено момченце, което изоставят на опасно място.
— Пази се! — казах аз и внезапно потръпнах. — Избягвай лошите компании и наглеждай Ана!
Не бях сбъркала. На лицето му беше изписан именно страх.
— Ще се постарая — в гласа му нямаше и следа от обичайната му самоувереност. — Ще се постарая!
Колата излезе през сводестата порта, а Уилям яздеше редом с нея. Погледнах назад към Джордж, който изглеждаше много млад и вече много далечен. Той ми помаха и извика нещо, но скърцането на колелата по калдъръма и екотът на конските копита го заглушиха.
Ние излязохме на пътя и Уилям пришпори коня си, за да изпреварим бавно движещата се кола и да не дишаме прахоляка от колелетата й. Конят ми искаше да препусне още по-бързо, но аз забавих ход. Потрих лицето си с обратната страна на ръкавицата си, а Уилям ме погледна косо.
— Съжаляваш ли за нещо? — попита ме той нежно.
— Просто се страхувам за него — казах аз.
Той кимна. Знаеше твърде много за живота на Джордж в двора, за да ми предложи някакво успокоение. Любовната история на Джордж със сър Франсис, техният кръг от неблагоразумни приятели, запоите им, хазартът и ходенето по жени, постепенно се превръщаха в публична тайна. Все повече и повече хора от кралския двор се отдаваха по-свободно на удоволствията си, а сред тях беше и Джордж.
— Както и за нея — казах аз, и се замислих за сестра си, която ме беше изгонила като просякиня, и така остана само с един приятел на целия сят.
Уилям се наведе към мен и сложи ръката си върху моята.
— Хайде — каза той, ние обърнахме конете си с лице към реката и ги пришпорихме, за да стигнем до лодката, която ни чакаше.
Пуснахме котва в Лий рано сутринта. Конете бяха измръзнали и измъчени от дългото пътешествие по реката. Ние тръгнахме с тях нагоре по пътечката, на север към Рочфорд. Уилям ни поведе по тесния път, който водеше през поляните право до фермата му. Ранна утринна мъгла се стелеше студена и мокра по ливадите — това беше най-неподходящото време от годината за отиване в провинцията. Щеше да последва дълга и влажна студена зима в малката къщичка, далеч от света. Измокрените поли на роклята ми надали щяха да изсъхнат през следващите шест месеца.
Уилям се обърна и ме погледна. Усмихна се.
— Изправи се, скъпа, и се огледай наоколо. Слънцето изгрява и всичко с нас ще е наред.