Зимата на 1535
По Коледа получих писмо от брат ми, Джордж.
Скъпа сестро,
Поздравявам те по случай празниците и се надявам, че те те заварват толкова щастлива във фермата, колкото съм и аз в двора. Или дори по-добре.
Събитията тук не се развиват благоприятно за сестра ни. Кралят ходи на езда и танцува с едно от момичетата Сиймор — Джейн, помниш ли я? Онази, която винаги свежда поглед и го прави толкова миловидно, а след това го вдига и в очите й се чете същинско удивление. Кралят търси компанията й пред очите на сестра ни и тя не е особено възхитена от това. Той трябваше да изтърпи гневните й изблици на няколко пъти, но това не го кара да се просълзява от вълнение както преди. Оставя я на недоволството й, като просто й обръща гръб. Можеш да си представиш как се отразява това на нейното настроение.
Чичо ни, който взема под внимание предупреждението, което се крие в залитането на краля от правия път, предлага на вниманието му Мадж Шелтън, и Негово Величество е разкъсан между двете. Тъй като и двете са придворни дами на кралицата, в нейните покои цари пълен хаос, а кралят намира за доста по-безопасно да отделя повече от времето си за лов и да оставя придворните дами на спокойствие да дерат очите си сред вой и писъци.
Ана се е поболяла от страх и не може да предвиди как ще свърши всичко това. Когато измести кралицата, тя никога не е мислила, че оттам нататък положението на всички кралици на трона ще е несигурно. Тя няма никакви приятели в кралския двор освен мен. Всички заедно — баща ни, майка ни и чичо, смятат, че е по-добре да заложат на Мадж, за да отклонят вниманието на краля от момичето на Сиймор. Това силно огорчава Ана, която обвинява семейството, задето й търсят за заместничка ново момиче от Хауърдови.
Аз й говоря за теб, но не мога да измисля нищо, което да я накара да приеме брака ти. Ако се беше омъжила за някой европейски принц и беше нещастна, щеше да си останеш нейна близка приятелка. Това, което кара сърцето й да се къса, е, че ти си намерила любовта, докато тя, която живее в най-великия двор в Европа, е уплашена и нещастна.
С всеки изминал ден богатството ми се увеличава все повече, жена ми е моето проклятие, а приятелят ми е моята наслада и мъка. Този двор би развратил и светец, а като начало нито аз, нито Ана сме родени светци. Тя е уплашена и самотна до отчаяние, а аз жадувам това, което не мога да имам, и съм принуден да крия желанията си. Аз съм уморен и ядосан, и тези коледни празници няма да донесат кой знае какво за нас, семейство Болейн освен ако Ана не забременее отново. Пиши ми и ми разкажи за себе си. Надявам се да си толкова щастлива, колкото си мисля, че си.
Ние с Уилям отпразнувахме Коледата с един голям еленски бут. Нарочно не попитах къде е убит еленът. В земите на семейството ми в Рочфорд Хол имаше много дивеч, а те бяха зле охранявани, така че аз бях почти сигурна, че съм купила собствения си елен. Но след като нито майка ми, нито баща ми, ми изпращаха някакви благопожелания, аз сметнах, че мога спокойно да си направя малък подарък от тяхното богатство и да си купя елен на нищожна цена, както и няколко фазана. Работата във фермата не спря през дванадесетте дни на коледните празници, но ние намерихме време да отидем на коледна литургия, да гледаме пантомимата в Рочфорд, да вдигнем наздравица със съседите си и да се поразходим край реката, докато чайките крещяха над главите ни, а студеният вятър духаше откъм устието на реката.
По време на февруарския мраз аз започнах да се приготвям за раждането. Този път, тъй като не бях знатна дама от кралския двор, нямаше нужда да се оттеглям в отделна стая за цял месец. Можех да правя каквото си искам. Уилям беше по-нервен от мен, и настояваше да извикаме акушерка, която да остане при нас през последните дни на месеца, за да сме сигурни, че бебето няма да се роди, когато е навалял толкова сняг, че пътищата да са непроходими. Аз се смеех на неговото безпокойство, но постъпих така, както той искаше и една старица, която приличаше повече на вещица, отколкото на акушерка, дойде в дома ни от първите дни на март да ме наглежда.