Измъквах се от въпросите с цялото си умение, на което бях способна и се оглеждах за Джордж. Него го нямаше. Кралят беше излязъл късно само с неколцина от своите любимци — най-добрите ездачи и пиячи, и те още не се бяха върнали. Дамите се бяха преоблекли за вечеря и чакаха завръщането на мъжете. Ана беше в стаята си, сама.
Аз събрах всичкия си кураж и отидох към вратата й. Почуках, натиснах дръжката и влязох.
Стаята беше тъмна. Единствената светлина идваше откъм прозорците — капаците още не бяха затворени, и през тях нахлуваше сивкав майски здрач — виждаше се и слабата мъждукаща светлина на малкия огън. Тя беше коленичила на молитвения си стол и аз сподавих възклицание от обзелия ме суеверен страх. Видях отново кралица Катерина на колене пред нейния стол, молеща се с цялата си душа да зачене син на мъжа си, та да се върне той при нея и да забрави за момичетата Болейн. И тогава кралицата — привидение се обърна с лице към мен, и видях Ана, сестра си, бледа и напрегната, а над игривите й някога очи бе хвърлила сянка умората. Сърцето ми веднага се отвори за нея, аз пресякох стаята и обвих ръцете си около нея, както бе коленичила, и казах:
— О, Ана.
Тя стана на крака, прегърна ме и отпусна тежко глава на рамото ми. Не каза, че съм й липсвала, че е била ужасно нещастна без мен в двора, където вече не й обръщаха внимание; ала нямаше нужда да го прави. Отпуснатите й рамене говореха, че животът на кралица не носеше голямо щастие на Ана Болейн през онези дни.
Аз нежно й помогнах да седне на стола си и сама седнах срещу нея, без да я моля за разрешение.
— Добре ли си? — попитах, пристъпвайки към основния въпрос, единствения въпрос.
— Да — каза тя. Долната й устна потрепери леко. Лицето й беше много бледо и от двете страни на устата й се бяха появили две нови бръчки. За първи път в живота си видях, че тя приличаше на майка ни и можех да си представя как щеше да изглежда в годините на старостта.
— Нямаш ли болки?
— Никакви.
— Много си бледа.
— Уморена съм — призна тя. — То изцежда всичките ми сили.
— В кой месец си?
— В четвъртия — отвърна тя моментално с вид на жена, която не мисли за нищо друго.
— Тогава скоро ще се почувстваш по-добре — казах аз. — Първите три месеца са най-трудните — едва не казах: „И последните три“, но това не беше шега за пред Ана, която само веднъж беше успявала да износи дете до края на последните три месеца.
— Кралят вкъщи ли е? — попита тя.
— Казаха ми, че е още на лов, и че Джордж бил с него.
Тя кимна.
— Мадж отвън с дамите ли е?
— Да — казах аз.
— А онова бледо същество от семейство Сиймор?
— Да — казах аз, тъй като за мен не представляваше трудност да разбера от описанието й, че ставаше въпрос за Джейн Сиймор.
Ана кимна с глава.
— Това е много добре — каза тя. — Щом никоя от тях не е с него, аз съм доволна.
— Така или иначе трябва да се стараеш да си спокойна — казах аз нежно. — Нали не искаш коремът, в който носиш детето си, да се напълни с жлъчка.
Тя ме погледна набързо и се разсмя.
— О, да, много съм доволна. Съпругът ти дойде ли с теб?
— Не и в двора — казах аз. — Нали ми каза, че не може.
— Все още ли си така запленена? Или вече ти е омръзнал с неговата шепа нивички?
— Още го обичам — не бях в настроение да се дразня от заяжданията на Ана. Мисълта за Уилям ме изпълваше с такова спокойствие, че нямах желание да се карам с когото и да било, най-малкото пък с една уморена, бледа жена като кралицата.
Тя ме дари с кисела половинчата усмивка.
— Джордж казва, че ти си единствената Болейн, проявила здрав разум — каза тя. — Казва, че от нас тримата ти си направила най-мъдрия избор. Ти никога няма да си богата, но имаш съпруг, който те обича, както и здраво бебе в люлката. Съпругата на Джордж го гледа така, сякаш иска да го погълне цял или да го убие, дотолкова желанието й е примесено с омраза; а Хенри прехвърча през стаята ми като пролетна пеперудка. И онези две момиченца тичат подире му с готовите си мрежи.
Аз се разсмях на глас при мисълта за надебеляващия Хенри в ролята на пролетна пеперуда.
— Големи трябва да са тези мрежи — беше всичко, което казах.
Лицето на Ана се озари за миг и тя също се засмя с познатия си весел смях.
— Мили Боже, готова съм на всичко, за да се отърва от тях.
— Сега аз съм тук — казах аз. — Мога да ги държа на разстояние от теб.
— Да — каза тя. — И ако нещо с мен се обърка, ти можеш да ми помогнеш, нали?