— Разбира се — отвърнах аз. — Каквото и да се случи, ти винаги ще имаш Джордж и винаги ще имаш мен.
От съседната стая се чу шум: това беше познатият смях, шумният рев на Тюдорите. Ана чу радостния смях на мъжа си, но не се усмихна.
— Сега сигурно ще иска да вечеря.
Аз я спрях по пътя й към вратата.
— Той знае ли, че чакаш дете? — попитах я аз бързо.
Тя поклати глава.
— Никой не знае освен теб и Джордж — каза тя. — Не смея да му кажа.
Тя отвори вратата и ние видяхме Хенри, който закопчаваше един медальон на шията на Мадж Шелтън. Когато забеляза жена си, той трепна, но довърши заниманието си.
— Дреболия за спомен — отбеляза той пред Ана. — Нещо малко, което това умно девойче спечели от един облог. Добър вечер, съпруго моя.
— Съпруже — процеди Ана през зъби. — Добра да е и за вас.
Той погледна зад нея и ме видя.
— О, Мери! — възкликна той със светнало от удоволствие лице. — Красивата лейди Кери се завърна при нас.
Аз се поклоних и го погледнах в лицето.
— Лейди Стафорд, моля. Ваше величество, аз се омъжих повторно.
Бързото му кимване показа, че той помнеше — и помнеше шума, с който жена му ме беше изгонила от двора. Като видях как усмивката му не слиза от устните и как топлите му очи се задържаха на извърнатото ми нагоре лице, си помислих каква зла вещица беше сестра ми. Тя беше пожелала да ме изгони и бе постигнала своето съвсем сама — това изобщо не беше породено от желанието на краля. Ясно бе, че е щял да ми прости веднага. Ако Ана не се нуждаеше от мен, за да прикрива бременността си, тя щеше да ме остави завинаги в провинцията.
— И имате дете? — попита той. Погледът му неволно се стрелна към Ана, измествайки се от плодовитата Болейн към бездетната.
— Момиче, ваше величество — казах аз и бях благодарна на Бога, че не е момче.
— Уилям е щастливец.
Аз му се усмихнах сърдечно.
— Не ще забравя да му предам.
Хенри се засмя и протегна ръка, за да ме придърпа по-близо.
— Той не е ли тук? — попита той, оглеждайки господата от свитата си.
— Той не беше поканен… — започнах аз.
Той веднага разбра какво исках да кажа. Обърна отново поглед към жена си.
— Защо на сър Уилям не е позволено да дойде в двора с жена си? — попита той.
Ана дори не трепна.
— Разбира се, че беше поканен. Поканих ги да дойдат веднага, щом милата ми сестра се причести.
Не можах да не й се възхитя за това как умело каза тази прозрачна лъжа. На мен не ми оставаше нищо друго, освен да приема лъжата й и да извлека колкото мога повече полза.
— Той ще ме придружи утре, ако ваше величество не възразява. И ако ми е позволено, ще доведа и дъщеря си.
— Дворът не е подходящо място за едно бебе — каза Ана унило.
Хенри веднага се нахвърли върху нея.
— Толкова по-зле. А най-лошото е, че трябва да го чуя от собствената си съпруга. Този двор е най-подходящото място за бебета, както, струва ми се, вие трябва най-добре да знаете.
— Мислех за здравето на бебето, милорд — отвърна Ана студено. — Мислех си, че тя трябва да израсне в провинцията.
— Майка й може сама да реши това — каза Хенри величествено.
Аз се усмихнах, искрено и мило, и използвах предоставената ми възможност.
— Всъщност, с ваше позволение, бих искала да взема детето си в провинцията, в Хевър, това лято. Тя може да се запознае с другите ми деца.
— С моя син Хенри — напомни ми Ана.
Аз вдигнах трогателен поглед към краля.
— Защо не? — каза той. — Както желаете, лейди Стафорд.
Той ми предложи ръката си, аз му се поклоних и пъхнах ръка в свивката на лакътя му. Погледнах го така, сякаш той все още беше най-привлекателният принц в Европа, а не оплешивяващият дебелак, в който се беше превърнал. Ясно очертаната му някога челюст се беше обезформила. Косата горе на главата му беше изтъняла и рядка. Устните, които някога наподобяваха розова пъпка и така примамваха за целувки на младото му лице, сега изглеждаха своенравни и нацупени, а игривите му очи бяха потънали под подпухналите клепачи и от наедрелите му бузи. Той приличаше едновременно на глезен и на нещастен мъж. Мъж, който напомняше капризно дете.
Усмихнах се лъчезарно, наведох глава към него, смеех се на забележките му и го разсмивах на свой ред с разкази за това как бия масло и как правя сирене, докато не стигнахме до високата маса, където той отиде да седне на трона си, както подобаваше на английския крал, а аз се отправих към мястото си на масата на придворните дами.
Ние седяхме дълго на масата за вечеря — този двор наистина си угаждаше добре. Имаше двадесет различни месни блюда; дивеч и домашни животни, птици и риба. Имаше петнадесет различни вида пудинг. Аз гледах как Хенри опитваше по малко от всичко и постоянно поръчваше още. Ана седеше до него с ледено изражение на лицето, вземаше по малко от чинията си, а очите й постоянно шареха насам-натам, сякаш дебнеше спотаена опасност.