Накрая, когато отнесоха чиниите, започна представление, след което придворните се втурнаха да танцуват не на шега. Аз наблюдавах внимателно страничната врата, вляво от камината, дори когато заемах мястото си в танца сред останалите и когато флиртувах приятелите си от двора. След полунощ аз бях възнаградена за това: вратата се отвори и съпругът ми Уилям влезе и се заоглежда за мен.
Свещите бяха почти угаснали и толкова много хора танцуваха и се разхождаха, че никой не го забеляза. Извиних се за танца и отидох при него, а той веднага ме придърпа в една ниша зад завесите.
— Любов моя — каза той и ме взе в обятията си. — Имам чувството, че е минала цяла вечност.
— Аз също. Бебето добре ли е? Настанихте ли се?
— Оставих ги с дойката дълбоко заспали. Освен това намерих добър подслон за моментите, когато ще можеш да се измъкваш от двора.
— Аз успях да уредя нещо по-добро — казах доволно. — Кралят се зарадва да ме види и попита за теб. Ти трябва да дойдеш в двора утре. Можем да бъдем заедно. Той каза, че можем да отведем малката Ана в Хевър за лятото.
— Ана ли го помоли?
Аз поклатих глава.
— На Ана дължа моето прогонване — казах аз. — Тя нямаше даже да ми позволи да видя децата си, ако сама не бях попитала краля за това.
Той подсвирна тихо.
— Трябва да си й благодарна от сърце за това.
Аз поклатих глава.
— Няма смисъл да се оплаквам от характера й.
— А как е тя?
— Унила — прошепнах аз съвсем тихо. — Болна. И тъжна.
Лятото на 1535
Тази нощ ние с Джордж седяхме в стаята на Ана, докато тя се приготвяше да си ляга. Кралят беше казал, че ще си легне с нея същата вечер, и тя се беше изкъпала и ме беше помолила да разреша косите й.
— Ти знаеш, че кралят трябва да внимава, нали? — попитах аз с безпокойство. — Грях е изобщо да ляга с теб.
Джордж се засмя откъм леглото, на което се беше проснал, с ботушите върху изящните завивки. Тя извърна глава, докато я решех.
— Не съм застрашена от твърде много любов.
— Какво искаш да кажеш?
— През някои нощи той изобщо не е в състояние да направи нищо. Отвратително е. Трябва да лежа под него докато той се намества, поти се и сумти. И накрая се ядосва, при това на мен! Сякаш аз имам нещо общо с това.
— От пиенето ли е? — попитах аз.
Тя сви рамене.
— Знаете какъв е кралят. Привечер той винаги е полупиян.
— Ако му кажеш, че носиш дете… — казах аз.
— Ще трябва да му кажа към юни, нали? — отбеляза тя. — Веднага щом коремът ми започне да расте, ще му кажа. Той ще отмени пътуването на двора и всички ще останем в Хамптън Корт. Джордж ще трябва да излиза с него на лов и да внимава онази Джейн с месечинестото лице да не увисне на врата му.
— И архангел Гавраил не може да пропъди жените от него — каза Джордж нехайно. — Ти даде пример, за който ще съжаляваш, Ана. Всички те го държат на разстояние и му обещават луната и звездите. Беше къде по-лесно, когато дамите от свитата бяха като нашата хубава Мери тук — позволяваха си по някоя лудория и в замяна получаваха по няколко имения.
— Мисля, че именията получи ти — казах аз остро. — И баща ни. Както и Уилям Кери. Доколкото помня, аз получих чифт бродирани ръкавици и перлена огърлица.
— Както и кораб, наречен на теб, и кон — каза Ана, с точността на завистница. — Плюс безчет рокли и ново легло.
Джордж се разсмя.
— Имаш пълен опис — все едно, че си дворцов служител, отговарящ за домакинството — той протегна ръка към нея и я придърпа да легне на възглавницата до него. Погледнах ги двамата, сгушили се като близнаци в голямото кралско легло.
— Ще ви оставя — казах лаконично.
— Бягай при сър Никой — подхвърли Ана през рамо, и дръпна богато избродираните завеси на леглото, които ги скриваха от погледите.
Уилям ме чакаше в градината. Той се взираше в реката, а лицето му беше мрачно.
— Какво има?
— Арестували са Фишър — каза той. — Никога не съм помислял, че е способен да издаде такава заповед.
— Епископ Фишър?
— Мислех, че животът му е омагьосан. Хенри винаги го е обичал и сякаш му позволяваше да защитава открито кралица Катерина и в същото време да излезе от това невредим. Той винаги й е бил предан. Тя ще тъгува за него.