— Можем вече да си лягаме. Нищо не се случва — и ние се сгушихме в леглото както в миналото. Събудихме се малко след изгрев-слънце, а тя все още нямаше никакви болки.
— Не подейства — каза тя.
Аз все още таях малката, глупава надежда, че бебето е оцеляло, че е живо, може би все още мъничко по размери, може би крехко, но че се е държало и е останало живо, въпреки отровата.
— Ще отида в леглото си, след като не съм ти нужна — казах аз.
— О — каза тя. — Тичай при сър Никой и се овъргаляйте хубавичко запотени в леглото, какво чакаш?
Не й отговорих веднага. Познавах завистливия тон в гласа на сестра си и това за мен беше най-сладкият звук.
— Но ти си кралицата.
— Да. А ти си лейди Никоя.
Аз се усмихнах.
— Такъв беше изборът ми — казах и се измъкнах от стаята, без да й оставя възможност да каже нещо последна.
Цял ден не се случи нищо. Джордж и аз гледахме Ана така загрижено, сякаш беше наше дете, но въпреки че беше бледа и въпреки оплакванията й от юнските горещини, нищо не се случи. Кралят прекара цялата сутрин по дела, приемаше молители, които бързаха да го заварят, преди дворът да е заминал за лятото.
— Има ли нещо? — попитах аз Ана, докато я гледах да се облича за вечеря.
— Не — каза тя. — Утре ще трябва пак да отидеш при нея.
Около полунощ изпратих Ана да си легне и се отправих към собствените си покои. Уилям тъкмо се унасяше, когато влязох, но щом ме видя стана да развърже роклята ми така нежно, сякаш беше някоя мила прислужница. Аз се засмях на съсредоточеното му изражение, докато той развързваше полите ми, а след това ги разпусна, така че да мога да се измъкна от тях, и въздъхнах от удоволствие, когато той започна да разтрива местата по кожата ми, където се беше отбелязал впития в ребрата ми корсаж.
— По-добре ли е така?
— Винаги е по-добре, когато съм при теб — казах аз простичко.
Той хвана ръката ми и ме поведе към леглото. Свалих долната си фуста и се вмъкнах между затоплените чаршафи. Топлото му и сухо, познато тяло в миг ме обгърна, неговия аромат ме замая, допирът на голото му бедро между моите ме възбуди, топлите му гърди, допрени до издигнатите ми гърди ме накара да се усмихна от удоволствие, а устните му се разтвориха под целувките му.
Разбудиха ни към два сутринта. Беше още тъмно, когато по вратата се чу тихо драскане. Уилям скочи от леглото с нож в ръка.
— Кой е там?
— Джордж. Трябва ми Мери.
Уилям изруга под нос, наметна се с плаща си, хвърли ми нощницата и отвори вратата.
— С кралицата ли е свързано?
Джордж поклати глава. Не можеше да понесе мисълта, че друг човек е посветен в семейните ни тайни. Погледът му се плъзна от Уилям към мен.
— Хайде, Мери.
Уилям отстъпи от вратата, сдържайки недоволството си, задето брат ми ми нареждаше да напусна брачното си ложе. Аз навлякох нощницата си през глава и се измъкнах от леглото. Пресегнах се за корсажа и полите си.
— Няма време — каза Джордж ядосано. — Идвай така.
— Няма да тръгне от тук полугола — каза Уилям глухо.
За миг Джордж спря и огледа Уилям и смръщеното му лице. После се усмихна с очарователната си усмивка.
— Тя трябва да дойде по работа — каза той учтиво. — Това са семейни дела. Пусни я да дойде, Уилям. Аз ще се погрижа нищо лошо да не й се случи. Обаче сега тя трябва да тръгне.
Уилям свали наметалото от голите си плещи и го наметна на моите и ме целуна леко по челото, като минавах бързо покрай него. Джордж сграбчи ръката ми и ме дръпна след него; забързани, ние се отправихме към покоите на Ана.
Тя лежеше на пода пред огъня. Беше обвила тялото си с ръце, сякаш сама се прегръщаше. На пода до нея имаше окървавен вързоп. Когато влязохме в стаята, тя ни погледна през падналите по лицето й черни кичури и извърна поглед, сякаш нямаше какво да ни каже.
— Ана? — прошепнах аз.
Аз прекосих стаята и седнах на пода до нея. Внимателно обгърнах с ръце сгърчените й рамене. Тя не се отпусна с облекчение, но не се и отдръпна. Беше неподатлива като парче дърво. Аз погледнах надолу към жалкото вързопче.
— Това ли беше бебето?
— Излезе почти без никаква болка — процеди тя през зъби. — И толкова бързо, че всичко свърши в миг. Почувствах как коремът ми се свива така, сякаш иска да се отърве от нещо, станах от леглото, за да отида до гърнето, и всичко свърши. Беше мъртво. Кръв почти нямаше. Мисля, че е било мъртво месеци наред. Всичко това е било загуба на време. Всичко. Просто загуба на време.
Аз се обърнах към Джордж.
— Трябва да се отървеш от това.
Той изглеждаше погнусен.