— Оставате — прошепна той тихо.
— Това е позор.
— Да. Възможно е. Но ще останете.
Понечих да се измъкна, но той ме беше хванал здраво.
— Тя беше враг на сестра ви, което значи, че беше и наш враг. Почти ни разгроми. Беше на косъм от победата.
— Защото справедливостта беше на нейна страна — прошепнах му в отговор. — И ние до един го знаехме.
Той ми се усмихна искрено. Моето възмущение истински го забавляваше.
— Права или не, сега тя е мъртва, а сестра ви е кралица, към която вече няма кой да предявява претенции. Испания няма да ни нападне, а папата ще анулира отлъчването. Нейната кауза може действително да е била справедлива, но тя умря заедно с нея. Това, което ни трябва, е син от Ана и тогава всичко идва в наши ръце. Така че оставате тук — и се постарайте да изглеждате весела.
Аз покорно застанах до него, докато Хенри и Ана се оттеглиха в нишата на прозореца и заговориха. Нещо в начина, по който бяха доближили главите си, както и в бързата размяна на реплики, даваше да се разбере, че те двамата са най-видните заговорници в цялата страна. Помислих си, че ако Джейн Сиймор можеше да ги види сега, тя щеше да разбере, че този съюз е неразрушим. Когато Хенри пожелаеше да има до себе си някого с ум точно толкова безскрупулен и бърз колкото неговия собствен, той винаги можеше да разчита на Ана. Джейн беше отишла да се моли за мъртвата кралица, а Ана се канеше да танцува на гроба й. Дворът, оставен да се забавлява сам, се разпределяше по малки групички и по двойки, които коментираха помежду си смъртта на кралицата. Уилям, който огледа стаята и видя, че съм застанала до чичо си с намусено лице, дойде при мен да ме извика.
— Тя ще стои тук — каза чичо ми. — Никакви измъквания.
— Тя ще следва собствените си желания — отвърна Уилям. — Няма да позволя да й се заповядва.
Чичо ми повдигна вежди.
— Каква чудата съпруга.
— Такава, каквато на мен ми харесва — каза Уилям. Той се обърна към мен. — Искаш ли да останеш или да си тръгнем?
— Засега ще остана — отстъпих аз. — Но няма да танцувам. Това скверни паметта й и аз не желая да участвам.
Джейн Паркър се показа зад рамото на Уилям.
— Казват, че е била отровена — каза тя. — Принцесата в изгнание. Казват, че умряла внезапно и в страшни мъки, и че са й сложили нещо в храната. Кой според вас би бил способен на такова нещо?
И тримата старателно избягвахме да погледнем към кралската двойка: двамата души, които повече от всички други на света биха имали полза от смъртта на Катерина.
— Това е възмутителна клевета. На ваше място не бих я повтарял — посъветва я чичо ми.
— Вече целият двор го знае — защити се тя. — Всеки пита дали е била отровена и кой го е направил.
— Тогава им отговаряйте, че не е била отровена, а е издъхнала от мъка и разкаяние — отвърна чичо ми. — Точно както вярвам, че някои жени могат да умрат от злословие. Особено ако злословията са по адрес на могъщо семейство.
— Аз съм част от това семейство — припомни му Джейн.
— Все забравям — отвърна й чичо. — Толкова рядко ви виждаме до Джордж и толкова рядко правите нещо в полза на това семейство, че понякога напълно забравям, че сме роднини.
Тя издържа на погледа му само за миг, после сведе очи.
— Щях да прекарвам повече време с Джордж, ако той не беше постоянно със сестра си — каза тя тихо.
— С Мери? — чичо се престори на недоумяващ.
Тя вдигна глава.
— С кралицата. Те са неразделни.
— Защото той знае, че трябва да служи на кралицата и на семейството. Вие също трябва да бъдете винаги на негово разположение.
— Не смятам, че той иска която и да е жена на свое разположение — разбунтува се тя. — За него не съществува друга жена освен самата кралица. Той е или с нея, или със сър Франсис.
Аз замръзнах. Не смеех да погледна към Уилям.
— Ваш дълг е да бъдете на негово разположение, независимо от това дали той го изисква от вас или не — каза чичо ми безразлично.