Ана кимна и остави тази тема.
— Въпреки това синът ти е мой — каза тя, за да не ми остане длъжна.
Аз скръцнах със зъби.
— Никога не го забравям — промълвих тихо.
Времето се задържа топло. Всяка сутрин земята се покриваше с бял скреж, а хрътките усещаха силния мирис на елени, които преминаваха през парка към ливадите. Преходът беше тежък за конете. Хенри ги сменяше по два-три пъти на ден, потеше се под дебелата си зимна шапка и чакаше нетърпеливо конярят да притича с поредния неспокоен, едър ловен кон. Той яздеше като млад мъж, защото се чувстваше подмладен — като човек, който очаква дете от красивата си съпруга. Катерина беше мъртва и той можеше спокойно да забрави, че тя някога бе съществувала. Ана носеше неговото дете и това му върна вярата в себе си. Бог беше благосклонен към Хенри и той вярваше, че това е в реда на нещата. В страната цареше спокойствие, нямаше и опасност от испанско нападение сега, когато кралицата беше мъртва. Доказателството за правотата на решението му се криеше в последвалите го събития. След като в страната му цареше мир, а Ана чакаше дете, Господ сигурно одобряваше действията на Хенри и беше отхвърлил папата и испанския император. Убеден в правотата си, сигурен, че Бог беше на неговото мнение по този въпрос, както и по всеки друг, Хенри беше щастлив човек. Ана беше доволна. Никога преди не беше чувствала, че светът е в нозете й. Катерина беше нейна съперница, кралицата призрак, която винаги хвърляше сянка върху нейното настъпление към трона, а сега Катерина беше мъртва. Дъщерята на Катерина заплашваше да отнеме правото на децата на Ана да управляват, но сега дъщерята на Катерина беше принудена да отстъпи и да заеме второ място, а дъщерята на Ана — Елизабет, получи клетва за верноподаничество от всеки мъж, жена и дете в страната — тези, които отказаха да го сторят бяха или в Тауър, или загинаха на ешафода. А най-хубавото беше, че в Ана растеше силно и здраво бебе.
Хенри обяви, че ще има турнир и че всеки мъж на място трябва да надене доспехите, да яхне коня и да се запише да участва. Самият Хенри щеше също да язди; чувството, че се е подмладил го караше отново да отговаря на предизвикателства. Уилям, който постоянно се оплакваше от големите ни разходи, взе назаем доспехите от друг обеднял рицар и се яви с тях на първия ден на турнира, като полагаше невероятни грижи за коня си. Той не падна от него, но неговият съперник лесно спечели победата.
— Господ да ми е на помощ, омъжих се за страхливец — казах аз, когато той дойде да ме потърси в шатрата на дамите, където Ана беше седнала под един навес, а останалите, добре увити в кожи, бяхме зад нея.
— Бог да те благослови, че си избрала именно такъв — каза той. — Защото връщам ловния кон без нито една драскотина по него и предпочитам да съм известен с това, отколкото с героизма си.
— Личи си, че си човек от простолюдието — казах аз, като му се усмихвах.
Той уви ръка около кръста ми и ме придърпа до себе си за една бърза тайна целувка.
— Аз имам най-вулгарен вкус — прошепна ми той. — Защото обичам жена си, спокойствието и фермата и защото за мен няма по-добра вечеря от парче месо и комат хляб.
Сгуших се по-близо до него.
— Искаш ли да се върнем у дома?
— Когато и ти можеш да дойдеш с мен — каза той кротко. — Когато тя роди бебето си и ни пусне да си вървим.
Хенри взе участие в първия ден на турнира и побеждаваше във всяко състезание до втория ден. Ана имаше намерение да присъства и да го гледа, но сутрин й прилошаваше и тя каза, че ще отиде към обяд. Нареди ми да стоя там с дамите й. Всички потеглиха към арената, издокарани в най-ярките си одежди, кавалерите, някои от които вече в доспехите си, придружаваха дамите и яздеха редом с тях.
— Джордж ще се погрижи за онова същество Сиймор — каза Ана, като гледаше през прозореца.
— А кралят няма да мисли за нищо друго освен за турнира — казах аз насърчително. — Той обича победата повече от всичко останало.
Ние прекарахме сутринта на спокойствие в стаята й. Тя отново беше извадила покривалото за олтара и бродираше — аз се бях заела енергично с един огромен скучен къс трева, докато тя правеше плаща на Света Богородица в другия край. Между нас се простираха куп откровения: светци, запътили се към небесата и дяволи, пропадащи вдън земя. Тогава аз дочух внезапен шум през прозореца. Беше конник, който препускаше бързо към двореца.