— Още вино, съпруже мой? — попита Ана, без гласът й да трепне, и господата пристъпиха напред и наляха на краля и на кралицата, и вечерята започна.
Хенри беше намръщен по време на цялата вечеря. Дори музиката и танците не успяха да го развеселят, въпреки че той пи и яде повече от обикновено. Той стана на крака и закуцука болезнено сред придворните си, като казваше по някоя дума, изслуша и един благородник, който го молеше за услуга. Дойде до нашата маса, при дамите на кралицата, и се спря между мен и Джейн Сиймор. Ние и двете станахме на крака, близо една до друга, и той погледна свелата поглед Джейн, която му се поклони.
— Изморен съм, лейди Сиймор — каза той. — Иска ми се да бяхме в Улфхол и вие да ми направите отвара от вашите градински билета.
Тя се изправи след поклона с най-милата си усмивка.
— На мен също би ми се искало — каза тя. — Бих дала всичко, за да се уверя, че ваше величество е отпочинал и че нищо не го измъчва.
Онзи Хенри, когото аз познавах, би отвърнал с грубата шега: „Всичко ли?“. Но този нов Хенри придърпа един стол от масата и направи знак да седнем от двете му страни.
— Вие можете да лекувате рани и отоци, но не и старостта — каза той. — Аз съм на четиридесет и пет и сега за първи път чувствам как годините ми тежат.
— Това е едно обикновено падане — каза Джейн, а гласът й беше омаен и успокояващ като мед. — Разбира се, вие сте ранен и уморен, а вероятно изтощен от работата си за сигурността на кралството. Зная, че денем и нощем мислите за това.
— Хубаво наследство, стига да имах син, на когото да го оставя — каза той скръбно. Те и двамата погледнаха към кралицата. Ана, която кипеше от негодувание, отвърна на погледите им.
— Да се молим на Бога кралицата този път да роди син — каза Джейн напевно.
— Наистина ли се молите за мен, Джейн? — попита той много тихо.
Тя се усмихна.
— Мой дълг е да се моля за своя крал.
— Ще се помолите ли за мен тази вечер? — попита той, още по-тихо. — Когато сънят ми не идва и когато цялото тяло ме боли, когато се боя, бих искал да си спомням, че вие се молите за мен.
— Ще го направя — каза тя простичко. — То ще е все едно, че съм в стаята ви с вас и държа ръката си на челото ви и ви приспивам.
Прехапах устни. На съседната маса видях дъщеря си, Катерина, ококорила очи, се опитваше да проумее тази нова форма на флирт, основана на сладникава набожност. Кралят стана на краката си с тих, болезнен стон.
— Подайте ми ръка — каза той през рамо. Петима-шестима мъже отидоха напред, за да приемат честта да помогнат на негово величество да се върне на трона си на подиума. Той избута брат ми Джордж встрани и избра вместо него брата на Джейн. Ана, Джордж и аз гледахме мълчаливо как един Сиймор помага на краля да се качи обратно на трона си.
— Ще я убия — каза Ана мрачно.
Аз се протягах лениво на леглото й, облегната на една страна. Джордж се беше проснал до камината, Ана седеше пред огледалото, а прислужницата й разресваше косите й.
— Ще го направя вместо теб — казах аз. — Прави се на светица.
— Много е добра — отбеляза Джордж безпристрастно, сякаш беше познавач, оценяващ танцьорка. — Много по-различна е от вас двете. Тя го съжалява през цялото време. Намирам това за невероятно прелъстително.
— Малка пикла — процеди Ана през зъби. Тя взе четката от прислужницата. — А вие можете да си вървите.
Джордж наля на всички ни по още една чаша вино.
— Аз също трябва да тръгвам — казах аз. — Уилям сигурно ме чака.
— Ще останеш — каза Ана категорично.
— Да, ваше величество — казах аз покорно.
Тя ме погледна строго, сякаш ме предупреждаваше.
— Трябва ли да отпратя тази Сиймор от двора? — попита тя Джордж. — Няма да търпя по цял ден раздава превзети усмивчици на краля. Това ме вбесява.
— Остави я на мира — посъветва я Джордж. — Когато се възстанови, ще му се прииска отново нещо по-огнено. Но престани да се заяждаш с него. Той ти беше ядосан тази вечер, а ти сама си го просеше.
— Не мога да го понасям, когато е толкова жалък — каза тя. — Той не умря, нали? Защо трябва да се измъчва толкова за нищо?
— Страхува се. Освен това, вече не е младо момче.
— Ако тя още веднъж му се усмихне така превзето, ще я ударя през лицето — каза Ана. — Можеш да я предупредиш от мое име, Мери. Ако я хвана да го гледа с този поглед на Дева Мария още веднъж, ще я зашлевя.
Аз се приплъзнах по леглото.
— Ще я предупредя. Ала едва ли ще й предам съвсем точно думите ти. Сега мога ли да тръгвам, Ана? Изморена съм.