— Няма да ме победите, Хенри!
Но той не можеше да изтича след нея. Това беше нейната фатална грешка. Ако той беше в състояние да изтича, тогава можеше да я хване и да се търколят в леглото, както се беше случвало много пъти дотогава. Ала него го болеше кракът, а тя беше млада и саркастична, и вместо да го възбуди, тя го раздразни. Той беше обиден от младостта и красотата й, вече не им се наслаждаваше.
— Вие сте уличницата, а не тя! — извика той. — Не си мислете, че съм забравил на какво сте готова, за да се окажете в скута на един крал. Джейн Сиймор никога няма да научи и половината от триковете, които вие използвахте, за да ме плените, мадам! Френски номера! Номера на уличница! Те не ме очароват вече; ала аз не съм ги забравил.
Откъм придворните се чуха стъписани възгласи, а Джордж и аз си разменихме по един поглед, изпълнен с истински ужас. Вратата на Ана се затръшна, кралят се обърна към придворните си, а Джордж и аз срещнахме блесналия му поглед със смущение и страх.
Той се изправи на крака.
— Дайте ми ръка — сър Джон Сиймор избута Джордж на една страна, кралят се облегна на него и се отправи бавно към собствените си покои, а хората му го следваха. Гледах го как излиза и усетих, че гърлото ми е болезнено сухо.
Жената на Джордж, Джейн Паркър, беше до мен.
— Какви трикове?
Изведнъж си спомних ясно как я учех да използва косите си, устата и ръцете. Джордж и аз я бяхме научили на всичко, което знаехме в резултат на опита на Джордж, натрупан в градските бани, в компанията на френски, испански и английски блудници, както и всичко, което аз знаех от брака си и от времето, когато спях с един мъж, а прелъстявах друг. Ние бяхме научили Ана на нещата, които се харесваха на Хенри, на нещата, които се харесваха на всички мъже — неща, изрично забранени от църквата. Ние я бяхме научили да се съблича гола пред него, да съблича бавно нощницата си, да му показва интимните си места, бяхме я научили да лиже члена му от основата към върха с дълги и бавни ласки. Бяхме я научили на думите, които той обичаше да чува и бяхме разкрили картините, които той желаеше да вижда в съзнанието си. Ние й бяхме дали уменията на уличница, а сега той я упрекваше за това. Аз срещнах погледа на Джордж и разбрах, че той си спомня същото това, което и аз.
— О, Господи, Джейн — каза той отегчено. — Не знаеш ли, че когато кралят е ядосан, той говори какво ли не? Тя нищо не е правила. Нищо повече от някоя целувка или прегръдка. Нещата, които всички съпрузи са правили на млади години — той се прекъсна и се поправи. — Не и ние, разбира се; не аз и ти. Но все пак ти не си жена, която на човек му се иска да целува особено, нали?
Тя извърна глава за миг, сякаш той я беше зашлевил.
— Не, разбира се — каза тя тихо, като змия, промушваща се между папрат. — Ти изобщо не обичаш да целуваш жени освен ако не са ти сестри.
Аз оставих Ана за половин час, след което почуках на вратата й и се вмъкнах в стаята. Затворих вратата под любопитните носове на придворните дами и се огледах за нея. Стаята беше потънала в мрака на ранния зимен следобед, тя не беше запалила свещите и само отражението на огъня играеше по стените и по тавана. Ана лежеше, заровила лице в завивките, и за миг помислих, че спи. Тогава тя се надигна и аз видях бледото й лице и тъмните очи.
— Боже мой, той беше наистина вбесен — гласът й беше прегракнал от плач.
— Ти го разгневи. Сама си го изпроси, Ана.
— А какво можех да направя, когато ме обиждаше пред целия двор?
— Затваряй си очите — посъветвах я аз. — Извръщай поглед. Така правеше кралица Катерина.
— Кралица Катерина загуби. Тя извръщаше поглед, а аз й го взех. Какво да направя, за да го задържа?
И двете замълчахме. Отговорът беше един. Отговорът беше винаги само един и винаги еднакъв.
— Причерня ми от гняв — отбеляза тя. — Чувствах се така, сякаш исках да повърна собствените си вътрешности.
— Трябва да се успокоиш.
— Как мога да съм спокойна, когато Джейн Сиймор е навсякъде, накъдето и да се обърне?
Аз се доближих до леглото и свалих шапчицата от главата й.
— Сега ще те приготвим за вечеря — казах аз. — Слез долу красива. Всичко ще избледнее и ще бъде забравено.
— Не и от мен — каза тя горчиво. — Аз няма да забравя.
— Тогава се дръж така, все едно си забравила — посъветвах я аз. — В противен случай всички ще си спомнят, че той те е обиждал. По-добре се дръж така, сякаш той никога не е казвал нищо подобно, а ти никога не си го чула.
— Той ме нарече уличница — каза тя с омерзение. — Никой няма да го забрави.