— Ние всички сме уличници в сравнение с Джейн — казах аз весело. — И какво от това? Сега ти си неговата съпруга, нали? Нима нямаш законно дете в утробата си? Той може да те нарича каква ли не в гневните си пристъпи, но ти можеш отново да го спечелиш, когато се успокои. Спечели го отново довечера, Ана.
Аз извиках прислужничката й и Ана започна да си избира рокля. Спря се на една в сребристо и бяло, сякаш искаше да изтъкне своята невинност, въпреки че придворните бяха чули да я обвиняват в блудство. Корсажът й беше украсен с перли и диаманти, а краищата на сребристия плат бяха поръбени със сребрист конец. После сложи диадемата в черните си коси и заприлича на истинска кралица — безупречна, красива кралица.
— Много добре — казах аз.
Ана ми се усмихна отегчено.
— Трябва да го правя сега и да продължавам да го правя винаги — каза тя. — Този танц по прикоткването на Хенри. А какво ще стане, когато остарея и не мога повече да танцувам? Момичетата в покоите ми ще бъдат все така млади и красиви. Какво ще стане тогава?
Не можех да й предложа никакво успокоение.
— Нека да мислим за тази вечер. Да забравим за идните години. А когато родиш син, а след това и още няколко, няма да има защо да се безпокоиш за старините си.
Ана постави ръка на корсажа си.
— Моят син — каза тя нежно.
— Готова ли си?
Тя кимна и отиде до затворената врата. С едно движение раменете й се изправиха, а брадичката й се повдигна, усмивка огря лицето й — ослепителна и самоуверена усмивка, тя кимна на прислужницата да отвори вратата и излезе, за да се изправи срещу клюкарите в собствените си покои, сияеща като ангел.
Видях, че семейството се е събрало в нейна подкрепа и разбрах, че чичо ми е чул достатъчно, за да се страхува. Майка ми беше там, а също така и баща ми. Чичо ни беше в задната част на стаята, увлечен в приятелски разговор с Джейн Сиймор, което ме накара да застина за секунда. Джордж стоеше на прага и аз улових усмивката му, след което той отиде при Ана и хвана ръката й. Разнесе се развълнуван шепот, предизвикан от разкошната й рокля и предизвикателната й усмивка, след което всички в стаята започнаха да се разхождат из залата и да сменят местата си. Сър Уилям Бреретън пристъпи напред, целуна ръката й и прошепна, че била ангел, паднал на земята, а Ана се разсмя, и каза, че не е паднала, а просто е дошла на гости, така че неговите метафори бяха неутрализирани с лекота. Тогава край вратата се прошумоля, и Хенри заедно с останалата част от придворните му влязоха с тропот. Болката в крака правеше походката му неумела, а по закръгленото му лице се бяха врязали нови бръчки на болка. Той кимна на Ана намръщено.
— Добър ден, мадам — каза той. — Готова ли сте за вечеря?
— Разбира се, съпруже — каза тя със сладък глас. — Радвам се да видя ваше величество в толкова добро здраве.
Нейната способност да мени в миг настроенията си, винаги го беше озадачавала. Той се сепна от доброто й настроение и огледа жадните лица на придворните.
— Поздравихте ли сър Джон Сиймор? — попита я той, като избра единствения човек, когото тя не желаеше да уважи.
Усмивката на Ана дори не трепна.
— Добър вечер, сър Джон — каза тя така смирено, имитирайки собствената му дъщеря. — Надявам се, че ще приемете един малък подарък от мен.
Той се поклони някак неловко.
— За мен ще бъде чест, ваше величество.
— Бих искала да ви дам една малка инкрустирана табуретка от собствената си стая. Красива малка вещ от Франция. Надявам се, че ще ви хареса.
Той отново се поклони.
— Ще ви бъда благодарен.
Ана се усмихна косо на съпруга си.
— Тя е за Джейн. Да седи на нея. Изглежда, че няма свой собствен стол, така че иска да се възползва от моя.
За миг се възцари пълна тишина, последвана от гръмогласния смях на Хенри. Придворните веднага разбраха, че могат да се смеят и покоите на кралицата закънтяха от нейната шега за сметка на Джейн. Хенри, все още смеещ се, предложи ръката си на Ана и тя го погледна закачливо. Той я поведе навън от стаята, придворните заеха обичайните си места зад тях, когато аз чух ахване, после някой прошепна:
— Боже мой! Кралицата!
Джордж се шмугна сред тълпата като стрела, хвана Ана за ръката и я издърпа.
— Извинете ни, ваше величество, кралицата не се чувства добре — чух го да казва бързо. Тогава той се наведе към ухото на Ана и забързано й прошепна нещо. През жадно обръщащите се лица, аз видях профила й, видях как кръвта се оттегля от лицето й, и тя си проправи път през придворните, а Джордж забърза пред нея да отвори вратата на стаята й. Хората, които бяха най-встрани протягаха шии, а аз успях да видя задната част на дрехата й. Там, на фона на сребристобялата тъкан, се открояваше алено петно. Тя кървеше. Губеше бебето.