Спуснах се сред тълпата, за да я последвам в стаята й. Майка ми дойде с мен и аз затръшнах вратата пред жадните лица, които се взираха, и пред краля, който още гледаше, зашеметен от стремителното бягство на Ана и семейството й.
Ана стоеше сама, с лице към Джордж, и придърпваше задната част на роклята си, за да види петното.
— Не почувствах нищичко.
— Ще извикам лекар — каза той, като се обърнах към вратата.
— Не казвай нищо — предупреди го майка ми.
— Да каже! — възкликнах аз. — Всички видяха! Самият крал видя!
— А може и всичко да е наред. Лягай, Ана.
Ана легна бавно. Лицето й беше бяло като шапчицата й.
— Не чувствам нищо — повтори тя.
— Тогава вероятно няма нищо — каза майка ми. — Само някакво петънце.
Тя кимна на прислужничките да събуят обувките на Ана, като и чорапите й. Те отидоха от едната й страна и развързаха корсажа й. Навиха нагоре красивата бяла рокля с огромното алено петно. Полите й бяха напоени с кръв. Аз погледнах майка си.
— Може би всичко е наред — каза тя несигурно.
Аз отидох при Ана и взех ръката й, след като стана ясно, че майка ми би я докоснала само на смъртния й одър.
— Не се страхувай — прошепнах аз.
— Този път не можем да потулим нещата — прошепна ми тя в отговор. — Всички видяха.
Направихме всичко по силите си. Нагорещихме плоча за краката й, лекарите донесоха ободрителен сироп, даже два сиропа, лапа и специална завивка, благословена от светец. Пуснахме й кръв и сложихме горещата плоча на краката й. Но всичко това не помогна. Посред нощ тя започна да ражда, да ражда истински с всички родилни болки, като дърпаше чаршафите, завързани за колонките на леглото, стенейки от болката и заради бебето, което се откъсваше от тялото й, а в два сутринта тя нададе внезапен вик и бебето излезе — никой не можеше да направи каквото и да било, за да го задържи.
Акушерката, която го взе в ръцете си, неочаквано възкликна.
— Какво има? — задъха се Ана, зачервена от напъването, с пот, стичаща се от врата й.
— То е урод! — каза жената. — Урод.
Ана си пое ужасено дъх, а аз усетих как се свивам на леглото, обхваната от суеверен страх. В ръцете на акушерката лежеше уродливо бебе със стърчащ гръбначен стълб и с огромна глава, два пъти по-голяма от източеното телце.
Ана изпищя глухо и се сви в единия край на леглото, оставяйки кървави следи по чаршафите и по възглавниците. Тя се извърна с разперени ръце, сякаш искаше да изтласка навън дори въздуха около себе си.
— Увийте го! — възкликнах аз. — Изнесете го!
Акушерката погледна към Ана с мрачно лице.
— Какво сте сторили, че можа да се случи това?
— Нищо не съм направила! Нищо!
— Това не е дете от човек, а от самия дявол.
— Нищо не съм направила!
Аз исках да кажа: „Глупости“, но моят собствен страх ме стискаше здраво за гърлото.
— Завийте го — долових аз тревогата в гласа си.
Майка ми се извърна от леглото и бързо се отправи към вратата с такова мрачно изражение на лицето, сякаш си тръгваше от ешафода на Тауър Грийн.
— Майко! — извика Ана прегракнало и тихо.
Майка ми нито се обърна да я погледне, нито спря. Тя излезе от стаята, без да каже и дума. Когато вратата след нея се затвори, аз си казах, че това е краят. Краят за Ана.
— Нищо не съм направила — повтори Ана. Тя се обърна към мен и аз помислих за отварата на вещицата, за нощта, когато тя лежеше в тайната стаичка със златна маска на лицето и с клюн на нея. Помислих си за нейното пътешествие до адските порти и обратно, за да се сдобие с това дете за Англия.
Акушерката се обърна.
— Ще трябва да съобщя на краля.
Аз веднага се озовах между нея и вратата, като й препречвах пътя.
— Няма да безпокоите негово величество — казах аз. — Той не би желал да знае. Това са женски тайни, които трябва да си останат между жените. Нека това си остане между нас и да се разберем насаме, и вие ще имате благоволението на кралицата, както и моето. Ще се погрижа да ви платят добре за работата ви тази нощ и за вашата дискретност. Ще се погрижа добре да ви платят, мистрес. Обещавам ви.
Тя дори не вдигна поглед към мен. Държеше повитото вързопче в ръцете си, неговата ужасяваща същност беше скрита от завързаните пелени. В един кратък ужасяващ миг на мен ми се стри, че го видях да мърда и си представих как малката ощавена ръчичка отмята пелените. Тя го бутна в лицето ми и аз се дръпнах назад. Тя се възползва от това и отвори вратата.