— Няма да отидете при краля! — кълнях се аз, като се вкопчих за ръката й.
— Нима не знаете? — попита тя с глас, в който се долавяше едва ли не съжаление. — Не знаете ли, че аз съм на служба при него? Че той ме изпрати тук, за да следя и да подслушвам за него? Назначиха ме още когато кралицата започна за първи път да пропуска месечните си цикли.
— Защо? — смаях се аз.
— Защото той не й вярва.
Аз се опрях с ръка в стената, за да се подпра. Виеше ми се свят.
— Не й вярва, така ли?
Тя сви рамене.
— Не можеше да разбере какво може да й има, та да не е способна да износи едно бебе — тя кимна към безжизнената купчина парцали. — Сега ще разбере.
Аз облизах сухите си устни.
— Ще ви дам каквото пожелаете, за да оставите това нещо, да отидете при краля и да му кажете, че тя е изгубила детето, но че може да зачене ново — казах аз. — Колкото и да ви плаща той, аз ще ви платя двойно. Аз съм от семейство Болейн, а ние не сме хора без влияние или без средства. Можете да работите за дома на Хауърд до края на живота си.
— Това е мой дълг — каза тя. — Занимавам се с това от млада. Заклела съм се тържествено в Дева Мария никога да не загърбя дълга си.
— Какъв дълг? — попитах аз необуздано. — Какъв дълг? За какво пък говорите сега?
— За лов на вещици — каза тя лаконично. И тя се измъкна от вратата с дяволското изчадие в ръце и изчезна.
Аз затръшнах вратата след нея и я залостих. Не исках никой да влиза в стаята, докато не разчистим бъркотията, и докато Ана не бе отново в състояние да се бори за живота си.
— Какво каза тя? — попита тя.
Кожата й беше восъчнобледа. Тъмните й очи приличаха на късчета стъкло. Тя беше някъде далеч от тази малка душна стая и от мириса на опасност.
— Нищо особено.
— Какво каза тя?
— Нищо. Защо сега не легнеш да поспиш?
Ана ме изгледа яростно.
— Никога няма да повярвам в това — каза тя глухо, сякаш не говореше на мен, а на някакъв инквизитор. — Никога няма да ме накарате да повярвам. Не съм някоя невежа селянка, ревяща над някаква реликва, която е всъщност парче дърво и свинска кръв. Няма да оставя някакви глупави страхове да ме отклонят от пътя ми. Ще мисля и ще се държа, така че да направя света такъв, какъвто го искам.
— Ана?
— Нищо няма да ме уплаши — каза тя непоколебимо.
— Ана?
Ана извърна лицето си и се загледа в стената.
Веднага щом заспа, аз отворих вратата и извиках жена от рода Хауърд — Мадж Шелтън — да остане с нея в стаята. Прислужничките изнесоха изцапаните с кръв чаршафи и донесоха чисти рогозки за пода. Отвън, в приемната, придворните очакваха вести, дамите почти дремеха, опрели глави на ръцете си, а други играеха на карти, за да мине по-бързо времето. Джордж се беше облегнал на стената и беше потънал в тих разговор със сър Франсис. Двамата бяха сближили глави като любовници.
Уилям дойде при мен, хвана ръката ми, аз спрях за миг и събрах сили от докосването му.
— Положението е лошо — казах аз кратко. — Не мога сега да ти обясня. Трябва да кажа нещо на чичо ни. Ела с мен.
Джордж веднага се озова до мен.
— Как е тя?
— Бебето е мъртво — казах аз лаконично.
Видях как той пребледня и се прекръсти като някоя суеверна прислужница.
— Къде е чичо? — попитах аз, като се огледах.
— Чака новини в стаята си, като всички останали.
— Как е кралицата? — попита един.
— Изгуби ли бебето? — каза друг.
Джордж пристъпи напред.
— Кралицата спи — каза той. — Почива си. Тя заповядва всички да си лягате, а сутринта ще има вести за състоянието й.
— Изгуби ли бебето? — питаха настоятелно Джордж, като гледаха към мен.
— Откъде да знам? — каза Джордж невъзмутимо, при което се разнесе възмутен невярващ шепот.
— Значи е мъртво — каза някой. — Какво й има, че не може да му роди син?
— Хайде — каза Уилям на Джордж. — Да излизаме оттук. Колкото повече им говориш, толкова по-зле ще става.
Със съпруга си от едната ми страна и с Джордж от другата, аз си проправих път сред придворните и слязох надолу към покоите на чичо Хауърд. Слугата му, облечен в тъмна ливрея, ни въведе, без да каже и думичка. Чичо ми беше седнал зад голямата маса. Пред него бяха пръснати някакви документи, а свещта хвърляше жълтеникава светлина в стаята.
Когато влязохме, той кимна на слугата да подкладе огъня и да запали още свещи.
— Да? — попита той.
— Ана получи родилни болки и роди мъртво бебе — казах аз глухо.
Той кимна, а по мрачното му лице не се четеше нищо.