— Имаше нещо нередно — казах аз.
— Какво нещо?
— Гърбът му беше отворен, а главата му беше огромна — казах аз. Почувствах как отвращението свива гърлото ми и стиснах ръката на Уилям малко по-силно. — Роди се урод.
Той отново кимна, сякаш му съобщавах нещо съвсем обикновено и то не го засягаше ни най-малко. Джордж беше този, от чието гърло се изтръгна тихо задавено възклицание, и той затърси с ръка стола, за да се подпре на него. Чичо ми си даваше вид, че не обръща внимание, но виждаше всичко.
— Опитах се да спра слугинята, за да не го изнесе от стаята.
— Така ли?
— Тя каза, че вече е на служба при краля.
— Нима?
— Тогава аз й предложих пари, за да остави бебето и тя каза, че е неин дълг пред Дева Мария да вземе бебето, защото тя била…
— Каква била?
— Ловяла вещици — прошепнах аз.
Изпитах странното усещане, че пода се движи под краката ми и че всички звуци в стаята идваха някъде от далеч. Тогава Уилям ме сложи да седна на един стол и поднесе чаша с вино към устните ми. Джордж не ме докосна — той се държеше за облегалката на стола, а лицето му беше бледо като моето.
Чичо ми не беше особено развълнуван.
— Кралят е наел жена, която се занимава с лов на вещици, да следи Ана?
Аз отпих още от виното и кимнах.
— Тогава тя е в много голяма опасност — отбеляза той.
Последва още една дълга пауза.
— Опасност ли? — попита Джордж, като се изправи.
Чичо ми кимна.
— Подозрителният съпруг е винаги опасен. А подозрителният крал — още повече.
— Тя не е направила нищо — каза Джордж решително. Аз го погледнах косо и с любопитство, щом чух да повтаря думите, в които Ана се беше клела, когато видя урода, плод на нейното тяло.
— Възможно е — отстъпи чичо. — Ала кралят мисли, че тя е направила нещо и това е достатъчно, за да я унищожи.
— И какво ще направите, за да я защитите? — попита Джордж предпазливо.
— Знаете ли, Джордж — каза чичо ми провлачено. — Последния път, когато разговарях с нея насаме, тя ми каза, че може да напусна двора, и ме прокле, като добави, че е стигнала до там, където е, благодарение на собствените си усилия и че не ми дължи нищо. Освен това ме заплаши с арест.
— Тя е Хауърд — казах аз, като оставих виното настрани.
Той се поклони.
— Беше.
— Но това е Ана! — възкликнах аз. — Всички ние посветихме живота си, за да я издигнем дотук.
Чичо ми кимна.
— А получихме ли големи благодарности? Доколкото си спомням, вие бяхте изгонена от двора. И още щяхте да сте, ако не й бяхте необходима. Тя не направи нищо, за да ме препоръча на краля, даже напротив. А вие, Джордж, вие запазихте нейното благоразположение, но станахте ли поне с един шилинг по-богат, откакто тя се качи на трона? Не беше ли същото за вас и когато тя му беше любовница?
— Тук въпросът не опира до благосклонност, а е на живот и смърт — каза Джордж разгорещено.
— Когато тя му роди син, ще затвърди позицията си.
— Но той не може да й направи син! — извика Джордж. — Той не можа да направи син на Катерина, а сега не може и на нея. Той е почти импотентен! Ето защо тя полудяваше от страх…
Настъпи мъртва тишина.
— Бог да ви прости, че излагате всички ни на такава опасност — каза чичо ми студено. — Предателство е да се говори така. Не съм го чул. Вие не сте го казали. А сега вървете.
Уилям ми помогна да се изправя на крака и тримата излязохме бавно от стаята. На прага Джордж се обърна и понечи да възрази, но вратата се затвори тихо пред лицето му, преди да успее да отрони и дума.
Ана се събуди късно сутринта, изгаряща от огън. Аз отидох да потърся краля. Дворът се подготвяше да замине за двореца в Гринич, но кралят беше далеч от шума и глъчката, увлечен в игра на кегли в градината, заобиколен от фаворитите си, сред които особено изпъкваха Сийморови. Зарадвах се да видя Джордж до него, самоуверен и усмихнат, както и чичо ми сред публиката. Баща ми предложи на краля добър залог с големи шансове за успех, и кралят прие залога. Аз изчаках, докато не търколиха топката и баща ми не даде със смях на краля двадесет златни монети, преди да изляза напред и да се поклоня.
Кралят се намръщи, като ме видя. Веднага разбрах, че не е обзет от благосклонност към нито едно от момичетата Болейн.
— Лейди Мери — каза той хладно.
— Ваше величество, идвам от името на сестра си, кралицата.
Той кимна.
— Тя моли дворът да отложи заминаването си за Гринич с една седмица, докато здравето й напълно се възстанови.
— Твърде късно е — каза той. — Тя може да се присъедини към нас, когато се почувства по-добре.