— Те едва са започнали да опаковат.
— Твърде късно е за нея — поправи ме той. Веднага по поляната се разнесе притихнал шепот. — Твърде късно е тя да ме моли за благоволение. Разбрах, каквото трябваше.
Аз се поколебах. Обзе ме мъчително желание да го хвана за яката и да разтърся дебелото му туловище, за да пропъдя егоизма му. Бях оставила сестра си болна след кошмарно раждане, а ето къде беше съпругът й, който гледаше спокойствието си, играеше на кегли под слънчевите лъчи и уведомяваше двора, че далеч не е благоразположен към нея.
— Тогава трябва да знаете, че нито тя, нито аз, нито който и да е от семейство Хауърд не сме отстъпили от лоялността си и любовта си към вас дори и за миг — казах аз. Видях как чичо ми се намръщи, когато намесих роднинските връзки.
— Нека се надяваме, че не на всички ви ще се наложи да доказвате верността си — каза кралят с неприятен тон. После той се извърна от мен и повика Джейн Сиймор. Тя се отдели от групичката придворни дами и скромно доприпка на пръсти с поглед, забит в земята.
— Ще се разходите ли с мен? — попита той със съвсем различен тон.
Тя се поклони така, сякаш това беше твърде голяма чест, за да може да пророни и дума, после постави ръката си на обсипания му с диаманти ръкав и те се отдалечиха заедно, а дворът се нареди зад тях и ги последва на почтително разстояние.
Из двора безспирно се носеха слухове, които Джордж и аз не можехме да отхвърляме сами. Всяка думичка, която клеветеше Ана, някога се наказваше със смърт. А сега имаше песни и шеги за нейното разпуснато обкръжение, както и скандални измислици за причината тя да не може да износи дете.
— Защо Хенри не им затвори устите? — попитах Уилям. — Бог знае, че има и властта, и законното право да го направи.
Той поклати глава.
— Той им позволява да говорят, каквото искат — каза той. — Казват, че тя едва ли не е продала душата си на дявола.
— Глупаци! — разярих се аз.
Той нежно взе ръцете ми и разтвори свитите пръсти.
— Но, Мери, как иначе може тя да създаде дете урод освен чрез чудовищен съюз? Трябва да е извършила грях.
— С кого, за Бога? Да не би ти да смяташ, че тя има съглашение с дявола?
— А ти не мислиш ли, че тя би го сторила, ако това щеше да й донесе син? — попита той.
Това ме накара да млъкна. Аз се взрях измъчено в кафявите му очи и казах:
— Шшт — уплашена от думите му. — Не искам да мисля за това.
— Ами, ако тя наистина е направила някаква магия, с която е заченала уродливо дете?
— Какво тогава?
— Тогава той ще бъде в правото си да я остави.
Аз се опитах да се засмея.
— Това е неуместна шега в неуместно време, Уилям.
— Това не е шега, съпруго моя.
— Не разбирам! — извиках аз, внезапно изгубила търпение от начина, по който светът се бе преобърнал в един миг. — Не мога да разбера какво се случи с нас!
Без да обръща внимание на това, че бяхме в градината и че всеки момент някой можеше да дойде, той обгърна с ръка кръста ми и ме придърпа така близо до себе си, сякаш бяхме в конюшнята на нашата ферма.
— Любов, моя любов — каза той нежно. — Тя трябва да е извършила нещо ужасно, за да роди чудовище. А ти дори не знаеш какво е било то. Никога ли не си изпълнявала някоя нейна тайна заръка? Да доведеш акушерка? Да донесеш отвара?
— А ти самият… — започнах аз.
Той кимна.
— А аз погребах мъртво бебе. Дай Боже тази работа да се потули бързо и да не задават твърде много въпроси.
Единственият друг случай, когато дворът беше оставил кралица сама в празен дворец, беше когато кралят и Ана препуснаха със смях, оставяйки кралица Катерина сама. Сега Хенри го направи отново. Ана гледаше от спалнята си, но нея самата не я виждаха. Тя бе коленичила на един стол, все още твърде слаба, за да стои, докато той, с Джейн Сиймор, която яздеше до него, водеха двора към Гринич, неговия любим дворец.
В свитата на веселите придворни, яздещи зад развеселения крал и новата му хубава фаворитка, беше моето семейство — баща ми, майка ми, чичо ми и брат ми, които лавираха в опити да спечелят благоволението на краля, а Уилям и аз яздехме с децата си. Катерина, тиха и замислена, обърна поглед към двореца, а после към мен.
— Какво има? — попитах я аз.
— Не ми се струва редно да тръгваме без кралицата — каза тя.
— Тя ще се присъедини по-късно към нас — успокоих я аз.
— Знаеш ли кои ще са покоите на Джейн Сиймор в Гринич? — попита ме тя.
Аз поклатих глава.
— Няма ли да дели стая с друго момиче от семейство Сиймор?