Джордж кимна.
— Това трябва да е. Не разполагат с друго.
Тя се завъртя рязко и пое към двореца.
— Ще им покажа! — извика тя.
Джордж и аз се затичахме след нея.
— Какво ще им покажеш?
— Ана! — извиках аз. — Не прибързвай така!
— Прокрадвала съм се из този дворец като мишка, уплашена от собствената си сянка цели три месеца! — възкликна тя. — Ти ме посъветва да бъда мила. Бях мила! А сега ще се защитавам. Те провеждат тайни разпити, за да ме осъдят тайно! Ще ги накарам да проговорят! Няма да оставя една глутница старци, които никога не са ме понасяли, да ме осъждат. Ще им покажа!
Тя затича по поляната към портите на двореца. Джордж и аз замръзнахме за миг, после се обърнахме към другите.
— Продължавайте разходката си — казах аз объркано.
— Ние ще последваме кралицата — допълни Джордж.
Франсис протегна инстинктивно ръка, за да задържи Джордж до себе си.
— Всичко е наред — успокои го Джордж. — Но е по-добре да отида с нея.
Джордж и аз изтичахме по тревата и последвахме Ана в двореца. Нямаше я пред залата за аудиенции на краля и войникът на вратата ми каза, че не са я пуснали. Ние се озадачихме, спряхме се и се зачудихме къде ли можеше да е отишла, когато чухме стъпките й. Тя слизаше тичешком по стълбите и държеше на ръце принцеса Елизабет, която гукаше и се смееше, явно току-що взета от детската стая, загледана в проблясъците светлина, докато Ана тичаше с нея.
Докато тичаше, Ана разкопчаваше дрешката на детето. Тя кимна на войника, който разтвори вратите пред нея и тя влезе в залата за аудиенции, преди хората вътре да осъзнаят, че е при тях.
— В какво съм обвинена? — попита тя краля, прекрачвайки прага.
Той стана тромаво от почетното място на масата. Гневният тъмен поглед на Ана обиколи благородниците, които бяха насядали около него.
— Кой ще посмее да каже и една дума срещу мен в лицето ми?
— Ана — сепна се кралят.
Тя се обърна към него.
— Вие бълвате лъжи и злъч срещу мен — каза тя забързано. — Имам право на по-добро отношение. Аз ви бях добра съпруга и ви обичах повече от която и да е друга.
Той се облегна назад в масивния инкрустиран стол.
— Ана…
— Не съм износила докрай син, но това не е по моя вина — избухна тя. — Катерина също не доноси момче. Нима я нарекохте вещица заради това?
Всички ахнаха. Разнесе се шепот при споменаването на тази страховита дума с такова пренебрежение. Видях как един от присъстващите сви ръката си в юмрук и пъхна палеца си между показалеца и средния пръст, правейки знака за предпазване от вещици.
— Но аз ви родих принцеса — извика Ана. — Най-хубавата принцеса, която някога се е раждала. С вашата коса и очи, без съмнение ваше дете. Когато тя се роди, вие казахте, че е още рано и че ще имаме и синове. Тогава не се страхувахте от сянката си, Хенри!
Тя беше почти съблякла малкото момиченце и сега го държеше пред него, за да я огледа. Хенри се дръпна уплашено, въпреки че детето каза: „Папа!“ и протегна ръчички към него.
— Кожата й е безупречна, няма и петънце по тялото й, нито знак където й да е! Никой не може да ми каже, че това дете не е било благословено от Бога. Никой не може да ми каже, че тя няма да стане най-великата принцеса, която тази страна някога е имала! Аз ви дадох тази благословия, това красиво дете! И ще ви дам още! Можете ли да я погледнете, без да си кажете, че тя ще има брат, красив и силен като нея?
Принцеса Елизабет огледа неумолимите лица. Долната й устна потрепери. Ана я държеше в обятията си, а лицето й беше приканващо и предизвикателно. Хенри ги погледна и двете, после отмести поглед от жена си и не обърна внимание на невръстната си дъщеря.
Мислех си, че Ана ще му се нахвърли яростно, задето нямаше куража да ги погледне в лицата, но когато той извърна глава, гневът й внезапно стихна, сякаш бе разбрала, че той вече е взел решение и че тя ще пострада заради неговата упорита и преднамерена глупост.
— О, Боже мой, Хенри, какво направихте! — прошепна тя.
Той каза само една дума. Каза: „Норфолк!“. Чичо ми стана от мястото си на масата и се огледа за Джордж и за мен, които се навъртахме около прага, без да знаем какво да правим.
— Изведете сестра си — каза ни той. — Не трябваше изобщо да й позволявате да влиза тук.
Ние тихо пристъпихме в стаята. Аз взех малката Елизабет от ръцете на Ана, тя дойде при мен с вик на удоволствие, намести се на хълбока ми и обви ръчичка около шията ми. Джордж обви с ръка кръста на Ана и я изведе от стаята.