— Съвършено вярно — каза Уилям разсъдливо и я изведе от стаята.
Когато тя излезе, той се върна и ме взе на коленете си. Аз се сгуших в него като дете, и го оставих да ме притиска в прегръдките си и да ме полюшва.
— Тя не би понесла живота в манастир.
— Но ако кралят я помилва, ще трябва да се съобрази с решението му — каза той. — Без значение дали ще е изгнание или манастир, сигурно ще бъде доволна.
Осъдиха брат ни на следващия ден, преди да ги е напуснала смелостта да говорят лъжи. Той беше обвинен, подобно на другите мъже, че е бил неин любовник и че е заговорничел с нея срещу краля, и точно както останалите, и той отричаше всичко. Обвиниха го също така, че изказвал съмнения в бащинството на принцеса Елизабет и че се подигравал на импотентността на краля. Джордж, който говореше под свята клетва, замълча: не можеше да го отрече. Най-силното доказателство срещу него беше показание, написано от Джейн Паркър, жената, която винаги беше презирал.
— И те са решили да вярват на една огорчена съпруга? — попитах Уилям. — Когато въпросът е на живот и смърт?
— Той е виновен — каза Уилям кратко. — Аз не съм сред приближените му, но съм го чувал да се присмива на Хенри и да казва, че този мъж не може да обязди една кобила, когато се наложи, а какво остава за жена като Ана.
Аз поклатих глава.
— Това е вулгарно и неприлично, но…
Той взе ръката ми.
— Това е измяна, любов моя — каза той нежно. — Човек не би очаквал да стигне до съд, но ако това стане, това е измяна, точно както Томас Мор беше изменник, защото се осмели да се съмнява във върховенството на краля в църквата. Този крал решава кое предателство заслужава смърт и кое не. Ние му дадохме това право, когато отрекохме правото на папата да управлява църквата ни. Ние дадохме на Хенри правото да управлява всичко. И сега той казва, че сестра ти е вещица, че брат ти е неин любовник, и че и двамата са врагове на държавата.
Всеки ден синът ми Хенри ходеше до Тауър, за да се срещне със сестра си и да се увери, че тя е добре. Всеки ден Уилям го водеше дотам, а после го връщаше, като винаги внимаваше да не ги следят. Но никакви шпиони не следяха Хенри. Сякаш вече бяха свършили най-лошото, като бяха подслушали кралицата и я бяха хванали в капан; като бяха подслушвали Джордж, който се бе оставил да го впримчат вследствие на своето глупаво неблагоразумие.
Един ден към средата на май аз отидох с Хенри и се видях с малкото си момиче, когато тя излезе от Тауър. От мястото, където стояхме, пред портите, чувах ясно как забиваха гвоздеите в ешафода, на който щяха да екзекутират брат ми и още четирима души с него. Катерина беше спокойна. И малко бледа.
— Прибери се у дома с мен — настоях аз. — Можем да отидем в Рочфорд, всички заедно. Вече няма с какво да помогнеш тук.
Катерина поклати малката си, украсена с диадема главица.