— Кралят ще удържи на думата си и ще я пусне, нали?
— А защо не? — попита ме Уилям. — Той има всичко, което желае. Обвинена е в прелюбодеяние, за да не може никой да каже, че той е баща на урод. Бракът е анулиран и все едно, че никога не е бил. Всеки, който би поставил под съмнение неговата мъжественост, е мъртъв. Защо му е да я убива? Няма смисъл. Освен това той й е дал обещание. Тя е подписала анулирането. В името на честта си той трябва да я пусне в манастир.
На следващия ден, малко преди девет часа, я изведоха към ешафода с придворните й дами, заедно с моята малка Катерина, която вървеше зад тях.
Аз бях отзад сред тълпата, на Тауър Грийн. Видях я отдалеч как излиза — дребна фигурка в черна рокля и тъмно наметало. Тя свали френската си шапчица. Черната й коса беше прибрана в мрежа. Тя каза последните си думи, които аз не чух, но и не ме интересуваха. Това бяха глупости, част от представлението, толкова безсмислено, както когато кралят беше преоблечен като Робин Худ, а всички ние, селяните, бяхме облечени в зелено. Аз чаках отварянето на шлюза и забързаното пристигане на кралската баржа, тътена на барабаните й и водовъртежа на греблата в тъмните води, когато кралят щеше да пристъпи напред и да обяви, че Ана е помилвана.
Помислих си, че той закъснява твърде много и че е заръчал на екзекутора да се забави и да изчака тържественото тръбене на кралските фанфари. Беше характерно за Хенри да се възползва от момента, за да го направи по-драматичен. Сега всички ние трябваше да чакаме величественото му появяване и речта за помилването, след което Ана можеше да отиде във Франция, а аз да взема дъщеря си и да си отидем у дома.
Видях я да се обръща към свещеника за последна молитва, да сваля френската си шапчица и огърлицата. Скрила ръце под ръкавите, стисках пръсти нетърпеливо, раздразнена от суетата на Ана и закъснението на Хенри. Защо тези двамата не можеха да приключат с това представление по-бързо, та да ни пуснат да си вървим?
Една от жените, но не дъщеря ми Катерина, пристъпи напред, сложи превръзка на очите на сестра ми и я държа за ръка, докато тя коленичи на сламеника. Жената отстъпи, Ана беше съвсем сама. Подобно на пшенично поле, разлюляно от вятъра, цялата тълпа пред ешафода падна на колене. Само аз стоях неподвижна и се взирах през главите им, за да мога да видя коленичилата си сестра в черна рокля с възхитителни пурпурни поли, с превръзка на очите и бледо лице.
Зад нея мечът на екзекутора се вдигаше все по-нагоре на фона на утринната светлина. Дори тогава аз погледнах към шлюза да видя дали не идва Хенри. Мечът изсвистя надолу като светкавица, главата й се отдели от тялото и дългогодишното съперничество на двете Болейн свърши.
Уилям ме бутна безцеремонно в една от нишите на стената и си проправи път към хората, които се скупчиха да видят тялото на Ана, което увиваха в чаршаф и го полагаха в кутия. Той грабна Катерина, все едно, че беше малко дете и я понесе през шумящата, изумена тълпа към мен.
— Свърши — каза той кратко и на двете ни. — Сега тръгвайте.
Той ни бутна ядосано пред себе си, през портите и към града. Като в сън, ние стигнахме по пътя до жилището си, през тълпите, които се блъскаха около Тауър и съобщаваха викайки един на друг новината, че блудницата е била обезглавена, че горката дама е загинала мъченически, че съпругата е била принесена в жертва — различните версии, изживени до една в мрачния живот на Ана.
Катерина се олюля, краката й не я държаха, и Уилям я взе на ръце и я понесе като пеленаче. Видях, че главата й се отпусна на рамото му и разбрах, че е полузаспала. Тя беше будувала със сестра ми много нощи подред, докато бяха чакали помилването, което беше обещано и ненакърнимо. Дори сега, залитайки по неравната настилка на града, аз разбрах колко ми е било трудно да предположа, че помилването няма да дойде и че мъжът, когото съм обичала като най-прекрасния християнски принц, се беше превърнал в чудовище, което не бе удържало на думата си и беше екзекутирало съпругата си, защото не можеше да понесе мисълта тя да живее без него и да го презира. Той ми беше отнел Джордж, моят любим Джордж. Беше ми отнел и моето друго аз: Ана.
Катерина спа цял ден и цяла нощ, а когато се събуди, Уилям вече беше оседлал конете и я качи на седлото, преди тя да може да възрази. Ние яздехме по крайречието, после се качихме на кораб надолу до Лей. Тя яде, докато бяхме на кораба. Хенри седеше до нея. Аз държах бебето в скута си, гледах другите си две деца и благодарях на Бога, че сме вън от града и че, ако имаме достатъчно късмет и разум, можеше да останем незабелязани по време на новото управление.