Джейн Сиймор избираше сватбената си рокля в деня, когато екзекутираха сестра ми. Аз дори не я винях за това. Ана или аз щяхме да постъпим по същия начин. Когато Хенри променяше решението си, той го правеше бързо, и разумната жена само го следваше и не му противоречеше. Още повече когато се беше развел с една безукорна жена и беше обезглавил друга. Сега той знаеше силата си.
Джейн щеше да бъде новата кралица и нейните деца, когато те се родяха, щяха да бъдат следващите принцове и принцеси. Или пък щеше да прекарва в отчаяно очакване всеки следващ месец, както бяха чакали и другите кралици, да разбере дали е заченала, знаейки, че с всеки месец, в който не е заченала, любовта на Хенри малко по малко отслабва, а търпението му се изчерпва. А можеше и да се сбъдне проклятието на Ана за смъртта й при раждането. Аз не завиждах на Джейн Сиймор. Бях виждала две кралици, омъжени за крал Хенри и това не донесе щастие на нито една от тях.
А относно семейство Болейн, моят баща беше прав — всичко, което можехме да направим сега, бе да се опитваме да оцелеем. Чичо ми беше загубил една добра ръка със смъртта на Ана. Той я беше хвърлил на масата за игра точно както беше хвърлил мен и Мадж. Когато някоя девойка беше подходяща да прелъсти краля или да понесе гнева му, или дори да се прицели в най-високото място в страната, той винаги щеше да има нова девойка от рода Хауърд под ръка. Той щеше пак да играе. Но ние, Болейн, бяхме унищожени. Нашето най-известно момиче беше кралица Ана, а бяхме загубили и Джордж, нашия наследник. Дъщерята на Ана — Елизабет, беше никоя и струваше по-малко даже от презряната принцеса Мери. Никой вече нямаше да я нарича принцеса. Тя нямаше да седне на трона.
— Това ме радва — казах аз простичко на Уилям, когато децата си легнаха, приспани от полюшвания от прилива кораб. — Искам да живея с теб на село. Искам да възпитам у децата си любов един към друг и страх от Бога. Сега искам да намеря спокойствието, достатъчно ми беше голямата игра в двора. Видях каква цена се плаща и тя е твърде висока. Искам само теб. Искам само да живея в Рочфорд и да те обичам.
Той ме прегърна и ме притисна близо до себе си, защитена от студения вятър, който постоянно духаше откъм морето.
— Имаш съгласието ми — каза той. — Твоята роля там приключи, слава Богу — той погледна към носа на кораба, където спяха двете ми деца, а после надолу по реката към морето, като се клатушкаше в ритъма на веслата. — Ала тези двамата? Един ден те отново ще плават нагоре по течението на Темза, завръщайки се към двора и към властта.
Аз поклатих глава в протест.
— Те са наполовина Болейн и наполовина Тюдор — каза той. — Боже мой, какво съчетание. Както и тяхната братовчедка Елизабет. Никой не може да предвиди какво ще направят.
Бележка на автора
Мери и Уилям Стафорд заживяват щастливо в Рочфорд. Когато родителите й умират (през 1538 и 1539), Мери наследява всички имения на семейството в Есекс и двамата с Уилям стават богати земевладелци.
Мери умира през 1543, а синът й, Хенри Кери, се издига и става един от главните съветници и придворни в двора на братовчедка си, кралица Елизабет I, най-великата кралица, която Англия е имала. Тя го прави виконт Хънсдън. Дъщерята на Мери, Катерина, се омъжва за сър Франсис Нолис и дава началото на велика елизабетинска династия.
Задължена съм на Рита М. Уорник, чиято книга „Възходът и падението на Ана Болейн“ беше много полезен източник за написването на тази книга. Следвала съм оригиналната и провокативна теза на Уорник, че хомосексуалният кръг около Ана, който включвал и брат й Джордж, както и нейното последно помятане, са създали условия, в които кралят е могъл да я обвини във вещерство и в сексуални извращения.
Много съм задължена на следните автори, чиито книги ми помогнаха да проследя иначе неизвестната история на Мери Болейн или да си създам представа за общата картина на периода:
Биндоф, С. Т., Pelican History of England: Tudor England, Penguin, 1993
Брус, Мари Луиз, Anne Boleyn, Collins, 1972
Креси, Дейвид, Birth, Marriage and Death, ritual religious and the lifecycle in Tudor and Stuart England, OUP, 1977
Дарби, Х. К., A new historical geography of England before 1600, CUP, 1976
Елтън, Г. Р., England under the Tudors, Methuen, 1955
Флечър, Антъни, Tudor Rebellions, Longman, 1968
Гай, Джон, Tudor England, OUP, 1988
Хейнс, Алан, Sex in Elizabethan England, Sutton, 1997
Лоудс, Дейвид, The Tudor Court, Batsford, 1986
Лоудс, Дейвид, Henry VIII and his Queens, Sutton, 2000
Маккий, Дж. Д., Oxford History of England, The Earlier Tudors, OUP, 1952
Плаудън, Алисън, Tudor Women, Queens and Commoners, Sutton, 1998