— Мери — възкликна той.
Забравих дори да се поклоня. Просто бях вперила очи в него. Тихото предупредително изсъскване на Ана не успя да ме върне в реалността. Кралят прекоси стаята с три бързи крачки, взе ръцете ми в своите и ги притисна до гърдите си. Под пръстите си чувствах грапавината от бродерията на жакета му и милувката на копринената му риза през грубата материя.
— Любов моя — прошепна той. — Добре дошла отново в кралския двор.
— Аз… ви благодаря…
— Разбрах, че са ви отпратили, за да ви дадат урок. Правилно ли постъпих, че заповядах да ви върнат, без да сте го научили докрай?
— Да, да. Съвсем правилно — заекнах аз.
— А не ви ли смъмриха? — продължи той.
Аз се засмях тихо и погледнах нагоре към сините му очи.
— Не. Бяха малко сърдити, но всичко е наред.
— Искахте ли да се върнете в двора?
— О, да.
Кралицата се изправи на крака.
— Е, нека отидем да вечеряме, дами — каза тя неопределено. Хенри й хвърли поглед през рамо. Тя му подаде ръката си, така величествено, както подобава на испанка и кралица. Той се обърна с любящо и покорно изражение към нея по силата на навика, а аз не можех да измисля как да възвърна предишната си власт над него. Пристъпих зад нея и поправих шлейфа на роклята й, докато тя ставаше тържествено; въпреки пълнотата си, беше красива — и въпреки умората, изписана на лицето й.
— Благодаря ви, мистрес Кери — каза ми тя мило. Поведе ни на вечеря, хванала грациозно съпруга си под ръка; той наведе глава към нея, за да чуе какво му казва, и повече не се обърна, нито ме погледна.
Когато вечерята отиваше към своя край, Джордж ме поздрави, приближавайки се нехайно към масата на кралицата, където бяхме настанени ние, дамите, и ни бяха поднесени вино и бонбони. Той ми донесе захаросана слива.
— Ето нещо сладко за една сладка девойка — каза той и ме целуна по челото.
— О, Джордж — казах аз. — Благодаря ти за бележката.
— Щеше да ме удавиш в отчаяните си вопли — отвърна той. — Първата седмица получих три писма. Толкова ли беше зле?
— Първата седмица — да — обясних му аз. — Но после свикнах. Към края на първия месец животът в провинцията започна да ми се струва приятен.
— Е, всички направихме каквото беше по силите ни, за да облекчим положението ти — каза той.
— Чичо тук ли е? — попитах, като се огледах. — Не го виждам.
— Не, в Лондон е с Уолси. Но той е осведомен за всичко, което се случва, не се безпокой за това. Каза, че ще чака вести от теб и че разчита на доброто ти поведение.
Джейн Паркър се наклони през масата.
— Придворна дама ли смятате да ставате? — попита тя Джордж. — Седнали сте на нашата маса и на стол, предназначен за дами.
Джордж стана неохотно.
— Извинете ме, дами. Не исках да се натрапвам.
Поне шест-седем дами започнаха да го уверяват, че не се натрапва. Брат ми беше красив младеж и един от най-ухажваните посетители в покоите на кралицата. Никой освен заядливата му годеница, не възразяваше, че се беше присъединил към нас.
Той й се поклони.
— Лейди Паркър, благодаря за напомнянето, че е време да ви оставя — каза той вежливо, но беше явно раздразнен, независимо от учтивостта в гласа му. Наведе се и ме целуна силно по устните.
— Нека Бог ти прати попътен вятър, малка Мериан — прошепна ми той. — Ти си надеждата на нашето семейство.
Аз хванах ръката му, когато той се канеше да си тръгне.
— Чакай, Джордж, исках да те питам нещо.
Той се обърна.
— Какво?
Дръпнах ръката му, за да се наведе към мен, така че да мога да шепна на ухото му.
— Мислиш ли, че той ме обича?
— О — каза той, като се изправи. — Любов значи.
— Е, как смяташ?
Той сви рамене.
— Какво е любов? По цели дни пишем поеми за нея, по цели нощи пеем песни в нейна чест, но проклет да съм, ако знам дали такова нещо съществува.
— О, Джордж!
— Той те желае, това мога да ти кажа със сигурност. Готов е на известни жертви, за да те има. Ако това означава, че те обича, тогава — да, обича те.
— Това ми е достатъчно — казах аз с тихо задоволство. — Иска ме и е готов на известни жертви, за да ме има. Това ми звучи като любов.
Красивият ми брат ми се поклони.
— Щом така казваш, Мери. Щом като това те прави щастлива.
Той се изправи и веднага отстъпи назад.
— Ваше величество.
Кралят застана пред мен.
— Джордж, не мога да ви позволя да прекарате цялата вечер в разговори със сестра си — карате целия двор да ви завижда.