— Обявил ли е цената? — попита Ана.
Лицето на Джордж доби високомерно изражение и той повдигна едната си вежда.
— Нека покажем малко изисканост — упрекна я той. — Той не я купува открито. Само я кани на чаша вино. По-късно ще определим цената.
Аз заопипвах главата си.
— Шапчицата ми! — възкликнах. — Ана, бързо! Сплети косите ми.
Тя поклати глава.
— Отиди така — отвърна тя. — С коса, разпусната по раменете. Приличаш на девственица в деня на сватбата. Не съм ли права, Джордж? А той точно това иска.
Той потвърди.
— Прекрасна е. Разхлаби малко корсажа й.
— Предполага се, че тя е дама.
— Поне малко — настоя той. — Мъжът обича да оглежда новите си покупки.
Ана разхлаби малко връзките на корсажа ми откъм гърба, докато предната част не падна по-свободно. После го дръпна надолу към талията, така че да привлича повече погледа. Джордж кимна.
— Безупречно.
Тя отстъпи крачка назад и ме огледа така критично, както баща ми оглеждаше кобилата, която се готвеше да прати при жребец.
— Още нещо?
Джордж поклати отрицателно с глава.
— По-добре да се подмие — реши Ана неочаквано. — Поне под мишниците и отдолу.
Аз се канех да се обърна към Джордж за помощ, но той започна да кима угрижено, като същински фермер.
— Да, няма да е зле. Той изпитва ужас от всякакви остри миризми.
— Давай — посочи Ана към каната и стомната.
— Тогава вие двамата излезте.
Джордж се отправи към вратата.
— Отвън сме.
— Отзад също — каза Ана, като затваряше вратата. — Не пести водата, Мери. Трябва да си чиста навсякъде.
Затварянето на вратата предотврати отговора, който беше на устата ми и който не подобаваше на млада дама. Измих се набързо със студената вода и се подсуших. Взех малко от ухаещата на цветя тоалетна вода на Ана и си сложих на шията, в косата и по бедрата. После отворих вратата.
— Чиста ли си вече? — попита Ана остро.
Потвърдих.
Тя ме огледа загрижено.
— Тръгвай тогава. И да знаеш, че няма да навреди, ако се дърпаш поне малко. Покажи някакво колебание. Не се хвърляй в обятията му просто така.
Аз се извърнах. Тя беше започнала да ми се струва нетърпимо повърхностна покрай цялата тази история.
— Нека и девойчето се позабавлява малко — каза Джордж нежно.
Ана му се нахвърли.
— Не и в кралското легло — каза тя настървено. — Тя не е там за свое, а за негово удоволствие.
Вече не я слушах. Всичко, което стигаше до мен, беше биенето на собственото ми сърце и съзнанието, че той ме бе повикал и че скоро щях да бъда при него.
— Хайде — обърнах се към Джордж. — Да тръгваме.
Ана се отправи обратно към стаята.
— Няма да си лягам, ще те чакам.
Аз се поколебах.
— Може и да не се върна тази нощ.
Тя кимна.
— На това се и надявам. Но за всеки случай ще те чакам. Ще седна до камината и ще гледам зазоряването.
За миг си представих нощното й бдение на неомъжена девица в нашата стая, докато кралят на Англия обсипваше мен с любовни ласки, приютил ме в прегръдките си.
— Господи, сигурно ти се иска да беше на мое място! — възкликнах аз с внезапна наслада и задоволство.
— Разбира се, та това е кралят.
— И той иска мен — казах аз, забивайки стрелата си право в целта.
Джордж ми предложи лакътя си, поведе ме надолу по тесните стълби и така стигнахме до преддверието на голямата зала. Минахме през него като две привидения, слети в едно. Никой не ни забеляза. Няколко души се бяха проснали и спяха в пепелта край огнището, още шестима бяха отпуснали глави на масите и дремеха.
Минахме покрай масата за благородници, а после през дверите, от които започваха кралските покои. Тук имаше просторно стълбище, богато украсено с гоблени, чиито цветове луната отмиваше от бляскавата коприна. Пред кралската зала за аудиенции имаше двама стражи, които се отместиха встрани и ме пуснаха да мина при вида на разпуснатите ми златисти коси и самоуверената ми усмивка.
Залата зад двойните врати ме удиви. Колкото пъти я бях виждала досега, тя беше все пълна с народ. Това беше мястото, където идваха на посещения при краля. Молителите подкупваха по-висшестоящите придворни, за да им позволят да стоят в тази зала, докато кралят не ги забележеше и не ги попиташе какво желаят. Никога не си бях представяла това просторно сводесто помещение по друг начин освен претъпкано с хора, издокарани в най-хубавите си дрехи и стараещи се отчаяно да привлекат вниманието на краля. А сега тя беше призрачна и пуста. Джордж стисна хладните връхчета на пръстите ми.